Христо Пощаков: Завладяването на Америка

— Драконите никога не забравят такива неща — отбеляза Дзог. — Знаеш, че по природа са алчни — оголи той огромните си зъби в нещо като усмивка. — Къде се изгуби старият пръдльо? Не ме е навестявал от седмица.

Изглежда че стените на обора имаха уши, защото малката врата, която се намираше встрани от двукрилите драконови порти, се отвори и пропусна през себе си Горо. Магьосникът се появи пред тях с обидена физиономия.

— Защо не ме поканихте на обеда? — обърна се той към краля. — Сигурен съм, че е имало много вкусни неща.

— Забрави ли, че вече си вегетарианец? — отвърна с въпрос Барди. — Нали само преди месец надълго и на широко ми развиваше теорията за вредните холестероли? Освен това обедът беше семеен.

— А вие да ме бяхте поканили, независимо, че щях да откажа — измънка недоволно старецът.

— Успокой се, и мен не ме поканиха — изригна драконът весело пламъче и леко оголи страшните си зъби.

— Тебе никой никъде няма да те покани. Нали всичко на масата веднага ще изчезне в търбуха ти?

— Именно в това се състои удоволствието от живота. Да ядеш вкусни неща и да го правиш непрекъснато — отвърна Дзог. — А не като теб да ям боклуци и после непрекъснато да пускам газове.

— Знаеш ли в какво си се превърнал напоследък? — озъби се Горо. — Във фабрика за производство на фъшкии.

— Гледай да не се обърна, за да те удавя в някоя — закани се драконът. — В Холивуд собствената ти тъпа магия едва не го направи, но тук и сега мога лесно да го реализирам.

— Пак ли започвате с разправиите? — извика крал Барди.

— Какво друго да правим? — измърмори Дзог неочаквано добродушно. — Иначе животът е скучен.

Рок Свенсон слушаше и наблюдаваше сцената с голямо любопитство. Не изпитваше приятелски чувства към магьосника, но драконът винаги му изглеждаше много интересен като личност. Въпреки че в Холивуд бе гледал някои от телевизионните му предавания «Дзог и Пипо дриснята» и се беше заливал от смях, още не можеше да свикне с факта, че общува с говорещо чудовище.

— На съвета не каза нито дума. Защо? — прекъсна началото на свадата Барди, обръщайки се към Горо. — Нали си главен съветник?

— Защо ми трябва да се обаждам? — отвърна с въпрос старецът. — Ти и без мен знаеш какво да правиш, а и да кажа нещо, винаги ще осъществиш само намисленото от теб. Има ли смисъл да си отварям устата? Освен това ме накара да стоя възможно по-далече от теб.

— Знаеш причината. Все пак, нямаш ли мнение?

— Интересува ли те?

— Да.

— Добре, тогава. Цялата тази авантюра със завладяването на Америка не ми допада. Народът тук започна да живее донякъде сносно, съседите ни уважават, търговията върви и промишлеността се развива. Защо да отиваме на майната си? Никой не знае какво ни очаква от другата страна на океана. Току виж и там се пръкнало някое чудовище от друг паралелен свят, което да започне да ни избива. В континуума на твоя гургил се навъртат какви ли не гадове. Забрави ли, че Кико ти е споменал за някакви смърдове и корлоци? Какво им пречи те да домъкнат в нашата Америка нещо отвратително? Живеем в свят, в който магията е напълно възможна и съществува навсякъде. Представи си, че там, от другата страна, някакви типове също замислят завоевателна кампания и първите, с които ще се срещнат, ще бъдем ние. Как ти харесва подобна идея?

— Дори и в нея да има рационален елемент, по силата на простата логика ние трябва първи да ги нападнем, преди «те» да са се подготвили както трябва. А не си ли представяш по-лесен вариант? Да срещнем само диваци, които само като ни видят да падат на колене и да си удрят главите си в земята, в знак на почит към боговете, пристигнали от незнайно къде.

— Иска ти се — нацупи се Горо. — Както разбирам, имаш вредното желание да те придружа.

— Колкото и да си некадърен, все пак от теб може и да има някаква полза — намеси се драконът. — Например и досега не мога да разбера дали твоята любовна магия за съешаването ми с покойната Гейла подейства. Лека й пръст, колкото и да беше гадна.

— Съмняваш ли се? — озъби се Горо. — Моите магии винаги действат, макар и понякога не както трябва.

— Да бе, отново се сетих за историята с фъшкиите — така се разсмя Дзог, че пламъкът, който изскочи от устата му, за малко не ги опърли.

— Внимавай, ще опечеш краля си — възмути се Барди. — Горо, наистина трябва да ни придружиш, както се казва, за всеки случай. Забрави ли, че идеята за завоюването на Америка беше твоя?

— Пепел на езика ми — каза стария магьосник. — Кой ли зъл демон ме накара тогава да се обадя? Изглежда че така ми е писано — отново да се лиша от удобствата си.