Христо Пощаков - Завладяването на Америка

Времето минаваше и крал Барди ставаше все по-нетърпелив. Две седмици след провеждането на съвета бе произведена първата парна машина, за щастие пробните й изпитания показаха нейната пълна експлоатационна надеждност. Тя бе монтирана веднага в една от фабриките за преработка на метали, за да замени водната тяга, която досега се използваше за задвижването на останалите необходими за производството на корабите механизми. Следваше спешното произвеждане и монтажът на още две парни машини. След още няколко дни, Горголан доложи, че талпите и дъските от червено дърво са пристигнали. Мерките, взети в дъскорезниците и мините на Брита, бяха оказали своето бързо въздействие, пещите за коксуване работеха с пълен капацитет, вагрянките бълваха разтопен метал, който после отиваше за преработка в ковачници и фабрики. Работата по подготовката на дванайсетте кораба бързо напредваше. Каютите за моряците вече бяха оборудвани, мачтите и такелажа поставени, оръдията и мортирите бяха заели местата си, а металните обшивки на корабите бяха боядисани с оловен грунд. Единственото, което оставаше, беше произвеждането на останалата дузина парни машини и тяхното инсталиране в трюмовете на останалите кораби, заедно с вече вече изготвените корабни витла. След това следваше напълването на складовите помещения със запаси от въглища и храни.

В този късен следобед Барди седеше пред писалището в работния си кабинет, обхванат от нелеки мисли. Беше настанало време за сформирането на екипажите, което бе доста сложна работа. Моряците изглежда не достигаха, а подбраните капитани досега бяха управлявали доста по-малки кораби и нямаха опит в боравенето с парни машини. Беше наложително да се проведат няколко учебни плавания. Кралят вече си бе наумил имената на трите най-големи флагмански кораба — Завоевател, Откривател и Покорител, но се налагаше да измисли имената и на останалите девет. Той написа на листа пред него Буревестник, Сияйна Зора, Слънчев Лъч и внезапно се запъна. Подходящите имена дълго бягаха от съзнанието му, след това се сети за Хелга и Лина, и фантазията му окончателно се изпари. Трябваше да измисли още четири имена, за които съвсем не се сещаше.

След като мозъчната му дейност на тази тема зацикли около петнайсетина минути, Барди ядосано излезе от кабинета си и се запъти към апартамента на Рок. Приятелят му сигурно щеше да му помогне. След няколко минутна разходка по коридорите, кралят почука на вратата му.

— Виж ти, посещение на височайша особа — усмихна се грамадния мъж, след като му отвори вратата. — Влизай! Какво те води насам?

— Не мога да измисля четири наименования на новите кораби — призна честно Барди. — Помагай!

— Няма ли да седнеш, за да пийнем по нещо? — попита го Рок.

— Нямам време, ще го направим довечера. Казвай бързо какво ти идва наум?

— Защо да не са имена на древни богове от моя свят? Зевс, Вотан, Тор и Ра — рече приятелят му, без много да умува.

— Страшен си — каза Барди. — Защо не дойдеш при мен? След малко ще имам посещение. Пристигнали са някакви делегации от Ромта и Сканда, състоят се от ибери и витанги. Не зная за какво идват и какво ще поискат. Може да ми бъдеш полезен.

— Добре — съгласи се донякъде неохотно Рок и двамата се отправиха към тронната зала. След десетина минути те заеха обичайните си места.

— Да влязат — нареди кралят на един от стражите, а големият мъж до него с привичен жест опипа кобурите под мишниците си.

Делегациите бяха малобройни. Състояха се от две групи от по пет човека, предвождани от хора с доста груб и суров вид. Облеклото им беше прилично, но същевременно доста обикновено. Бяха обути със сандали, носеха вълнени туники и кожени куртки.

— Ерик — представи се предводителят на витангите и леко наведе глава.

— Басото — назова себе си колегата му от групата на иберите и повтори жеста.

«Не обичат да сервилничат — помисли Барди. — Горди са и изглеждат честни, но можеха и да се поклонят както трябва, нали съм крал, в края на краищата.»

— За какво сте дошли? — попита той резервирано.

— Докато чакахме отвън, разбрахме, че сме пристигнали по една и съща причина — започна Ерик. — Научихме, че ще отплувате към другата страна на океана, а аз лично съм убеден, че такава съществува, защото прадедите ми са я посещавали, така че дойдохме да предложим услугите си. Не се страхуваме от такова начинание. Упълномощени сме да се договорим с вас от много други добри моряци от родните ни страни. Всеки от нас е представител поне на двадесетина.