Христо Пощаков: Завладяването на Америка

— Да се разходим до обора на Дзог — предложи Барди на Рок. — И без това жените искат да си поговорят на други теми.

Луксозният огромен обор бе долепен до жилищните постройки за прислугата, която отдавна беше свикнала с присъствието на дракона и стриктно изпълняваше нарежданията му, които се свеждаха до запалване на камината, почистване на голямото помещение и доставка на трупове от прясно одрани овци. Драконът години наред умираше от мързел и рядко излизаше навън, само за да задоволи природните си нужди. Предимно спеше, затворил огромните си очи, продължаваше да дебелее и единствено се оживяваше при посещенията на децата си Дорго, Луна и Мона или на Барди, Рок и магьосника Горо, с когото напоследък почти беше спрял да се кара. Не беше летял навън повече от година, а вероятно и не можеше, поради дебелината си. Барди и Рок го завариха да дреме над кокалите на полуизядена овца.

— Живееш си живота, дъртако! — приветства го присмехулно кралят.

— Заслужил съм го — отвори огромното си зелено око драконът и отново замижа. — Имам достатъчно скъпоценности, за да си го позволя, а освен това съм и на кралска издръжка. Иначе ми е доста скучно. Няма ги телевизионните интервюта и предавания, липсва ми участието във филми. Да ви призная, в Холивуд ми беше много по-интересно.

— Да, но ако не се бе върнал, сега нямаше да имаш поколение — рече Рок.

— Така е, но това не ми пречи животът в другия свят да ми липсва. А тук няма кой знае какви развлечения. Дори не съм в състояние да се чифтосам с някоя друга драконка, защото на острова няма такава. А трябва да мисля за поколението на децата ми и ако за в бъдеще се оженят, поне това да стане с техни полубратя и сестри, макар че тяхното поколение може да получи генетично увреждане. Но драконите в този свят са на изчезване и независимо дали ми харесва, трябва да приема реалното положение.

— Така е за жалост — съгласи се Барди. — На територията на Америка ще бъдем длъжни да потърсим други от твоя вид. И за да си заработиш търсенето им, ще дойдеш с нас, за да помогнеш при нейното завоюване.

— Сериозно ли говориш — отвори и другото си око драконът. — Не съм сигурен дали още мога да летя. С изригването на пламъци сигурно съм по-добре. А с какво ще ме храниш на кораба? Нямаш хладилни камери, едва ли ще помъкнеш стадо овци.

— Забрави ли за огромния хладилен камион, който скрихме в шубраците край пещерата при първото ни прехвърляне от Холивуд в Ландирия? Селяните едва ли са посмели да се доближат до него и сигурно нищо му няма. Само трябва да се поправят вратите на фургона. На времето ти ги сплеска и ги изкърти, за да се нахвърлиш върху вътрешното му съдържание. И досега не мога да си представя как успя да изядеш десетина тона овнешки бутове.

— Как да не ги изям? А ти спомняш ли си, че не дойде да приведеш в действие хладилната инсталация? Трябваше ли да ги оставя да се развалят? Не, в корема ми се оказаха на много по-сигурно място. Между другото ти и сега не си в състояние да включиш хладилния агрегат, понеже акумулаторът отдавна се е скапал, а сигурно и всичко останало е ръждясало. Забрави ли, че оттогава изминаха повече от петнайсет години?

— Ще го възстановим — обади се Рок. — Имаме олово, за да изработим и подменим плочките му. Гинос от химическия факултет на Университета ще се справи с получаването на киселината.

— А зареждането? — усъмни се драконът.

— Скоро ще произведем първата динамомашина, както разбрах, материалите за нея вече са осигурени.

— Горивото, което е останало в резервоарите на камиона, също не става на работа. Разложило се е — изтъкна Дзог последната пречка.

— От Джипта вече пристигнаха първите бурета с нефт — намеси се Барди. — В тамошната пустиня отдавна са открити природни източници на този ценен продукт, който се събира в черни и миризливи езера. От него ще произведем и масло за двигателите на двете машини. Фордът също може да се задвижи, дано гумите му още да стават на работа.

— Като ви слушам, човек няма с какво да ви възрази — рече Дзог.

— Не си човек, а дракон.

— Все го забравям, нали напоследък около мен се мотаят само хора. Добре де, убедихте ме. Особено с идеята да си намеря нова съпруга. Интересно дали онези там, от моя вид, са богати? Ако ги има, изобщо, разбира се.

— Сам ще го установиш. Това не ти пречи да вземеш поне едно от куфарчетата с твоите скъпоценности, за да направим ново сватосване. Не вярвам да си забравил, че ги преместихме от пещерата и сега са на съхранение в кралската съкровищница.