Христо Пощаков: Завладяването на Америка

Пристигналите шумно се поздравяваха един друг и разменяха кратки реплики. Крал Барди тропна с жезъла си по подиума на трона и въдвори тишина. Съветът бе открит.

— Знаете за какво сме се събрали — започна той. — Пролетта настъпи, трябва да обсъдим проблемите по завоевателната експедиция, която е планирана за началото на лятото. Има думата главният отговорник на корабостроителниците във Викра, Детра и Омала.

Отикер стана от мястото си и пребледня.

— Работите не вървят добре — рече той със слаб глас. — Доставките на материали не са редовни. Талпите от червено дърво не пристигат от Афика, дъските от дъскорезниците не се доставят навреме, фабриката в Гант не подава планираните количества нитове, клинове и гвоздеи, никой не знае кога ще пристигнат парните машини, за да започне монтажа им…

— Складът за метали е почти празен — прекъсна го управителят на фабриката в Гант. Най-вече липсват количества от кована ламарина.

— Нямаме достатъчно кокс — подскочи отговорникът на леярните, които надзираваше и в които се намираха двайсетина вагрянки за топене на метал.

— Отдавна не сме имали доставки на антрацитни въглища от Брита — оправда се отговорникът на коксуващите пещи.

— Дървосекачите не работят както трябва — пропищя ръководителят на дъскорезниците.

Крал Барди мълчеше с ледена физиономия.

— Корпусите на дванайсетте кораби в сухите докове на корабостроителниците са почти готови. Мачтите са издигнати, пристигнаха и платната за тях, произведени в Ромта — поднесе накрая Отикер донякъде добра вест.

— Както разбирам, всичките нередности тръгват от мините в Брита, дъскорезниците в планините и липсата на доставки на талпи и дъски от червено дърво. Така ли е, Горголан? — обърна се Барди към сенешала.

— Съвсем правилно, Ваше Величество.

— И какво смятате да правим? Да стоим и да се гледаме умно ли? — появиха се застрашителни нотки в гласа на краля.

Настъпи общо мълчание. Всички бяха замръзнали с леко наведени глави, само Рок Свенсон леко се подсмихваше, въпреки усилията му да остане сериозен.

— Дого! — изрева кралят. — Подбери петдесетина войника, намери им здрави тояги и отивайте при дървосекачите. Лично ще провериш защо не върви работата в дъскорезниците. Ако е нужно, войниците да помагат на персонала им и ако е наложително, нека да ги удрят с тояги по мързеливите задници. Бино, натовари същото количество войници на първия кораб и заминавай за Брита, за да осъществиш контрол над каменовъглените мини. Действията ти няма да бъдат по-различни от тези на Дого, след две седмици ще ми докладваш за извършеното. Отикер, сядай на мястото си! Горголан!

— Да, Ваше Величество.

— Какво можем да направим, за да ускорим доставките на талпи от червено дърво?

— Нищо — смънка дебелият мъж и се почеса смутено по брадичката. — Търговците от Джипта би трябвало отдавна да ги доставят, самите те имат сметка по-бързо да си приберат парите.

— Тогава защо ги няма?

— Носят се слухове за вълнения по северните брегове на Афика. Катагена имала намерения да се освободи от зависимостта си от Ромта, а войната винаги пречи на търговията.

— Да изпратим ли военната ни флота към Средно Море?

— Ще ни излезе много скъпо — отбеляза главният ковчежник Синграм. — Защо да не докараме дървен материал от Брита? И там растат дървета със здрава дървесина. А и нашите сигурно стават.

— Червеното дърво е от най-твърдите и не гние — възрази ръководителят на дъскорезниците.

— Но е алтернатива — тросна му се Синграм.

— Ще трябва да изчакаме още две три седмици и тогава ще решим — изпъшка ядосано Барди. — Докъде стигна работата с производството на двете дузини парни машини?

— Нужните метали са налице, корпусите им са отлети и обработени. Детайлите за първите три машини са подготвени и те ще бъдат готови до края на седмицата, после веднага ще се монтират в най-важните производствени предприятия — рапортува отговорникът на фабриките за машини Ротевир, който бе подскочил с готовност от мястото си. — Те ще осигурят бързото производство на всички останали детайли.

— Най-сетне добра новина — каза кралят. — Доколкото зная, оръдията отдавна са отлети. Имаме ли достатъчно гюллета и барут?

— Адмиралтейството винаги се грижи всичко да му бъде наред — заяви важно адмирал Нелси. — Освен това сме се запасили с нужното количество мортири и мускети.

— Браво, адмирал! — позволи си Барди да го похвали, защото този човек наистина умееше да въдворява желязна дисциплина и организация. — Как вървят работите с практическите изследвания в лабораториите на университета? Чакам приложни методи за производство на пластмаси и изкуствен каучук.