Христо Пощаков: Завладяването на Америка

Въпреки просторните размери на площада, пространство за търговия не достигаше. Търговците се караха за по-добро място и се опитваха да подкупват сенешала Горголан, който пъшкаше поради дебелината си, но пъргаво и методично събираше определените такси, като твърдо отказваше да приема бакшиши. След няколко болезнени превъзпитания с пръчка, нанесени по голите му задни части, той явно бе решил да прекрати заделянето на лични отчисления от сумите за сергийно право и вече се страхуваше да взема подкупи. Желязната ръка на Барди го беше направила съвсем честен и неподкупен. Сенешалът се бе задържал на поста си поради други полезни качества, които притежаваше: добра памет, отличен нюх към търговски сделки, вродени способности към организиране на всяко значимо събитие и добро познаване на по-голямата част от територията на Обединеното Кралство, както и на хората от селищата, които с личните си качества биха били полезни на неговия владетел.

Кралят повдигна увисналия на шията му бинокъл, придобит по време на последния му престой в света на Холивуд и започна да наблюдава търговците, пристигнали от всички краища на неговия. Чужденците си личаха по облеклата. Тюрбаните и шалварите говореха за пришълци от Джипта, туниките, наметките и сандалите с преплетени връзки за граждани на Ромта, кожените панталони и куртки за народа на витангите. Да, същите тези витанги, чиито черни въоръжени орди някога бе изтребил безмилостно, сега изпращаха търговски кораби. Въпреки че може би скърцаше със зъби, новият им крал Олуф бе сключил търговска спогодба с Обединеното Кралство и някогашните убийци, от които в близкото минало трепереше половината територия на Ерпа, сега се опитваха да мимикрират в ролята на кротки мошеници. Защото цените, които искаха за обработените си кожени изделия бяха направо убийствени. Но не можеше да се отрече, че стоките предлагани от тях не бяха с отлично качество. Кожухчетата от сребърни и бели лисици, полярни и кафяви мечки, самури, белки, катерички, зайци, рисове и снежни тигри, наистина бяха скъпи, ала чак дотолкова… Ако продължаваха с такива темпове, витангите скоро щяха да избият поголовно тези животни и да нанесат непоправими екологични вреди на природния ареал, към който напоследък се бе насочила вродената им агресивност. Би трябвало да се помисли за определен лимит на вноса на кожите, за някаква ограничителна квота. Този вид стока се продаваше предимно за златни монети с лика на Барди Първи, които напоследък бяха станали еквивалент на всички останали валути циркулиращи в познатия свят. Отначало те потъваха в джобовете на търговците на зърно от Джипта, които освен това предлагаха изтънчени ювелирни изделия, обсипани със скъпоценни и полускъпоценни камъни и талпи от ценни видове дървета от Афика, после отново сменяха собствениците си. Ромтите продаваха фини алабастрови статуетки на всевъзможните божества, които царуваха в тяхната империя и околните им държави, вълнени и ленени тъкани, съдове от фина керамика и бронзови огледала. Последните скоро щяха да станат излишни, понеже едва ли щяха да издържат на конкуренцията, след като Барди пуснеше в действие фабриката за стъклени, а вече бе успял да уреди производството на амалгамата за тях. На пазара за първи път се бяха появили търговци от далечния изток, които бяха пропътували хиляди километри по суша и море. Докато продаваха разкошно оцветените си тънки копринени тъкани, те хитро присвиваха тесните, полегати цепки на очите си, след това прибираха златото, без да купуват нищо. Кралят си помисли, че това не е съвсем редно, тъй като напоследък бе свикнал всичките монети със собствения му профил, придружени от други, с ликовете на известни и много неизвестни владетели, да се втичат обратно в ръцете на неговите търговци, които продаваха извънредно търсените железни, стъклени, керамични и промишлени изделия, устройства за навиване на прежда, механизми за повдигане на тежести, ножици, коси за трева, хладно оръжие, лампи със стъкла и с устройство за повдигане на фитила, двуколки за коне и магарета, карети с ресори, тоалетни чинии, вани и умивалници, вериги и полиспасти, бойлери за баня, пригодени за твърдо гориво, отоплителни и готварски печки, лети тръби и метални кранове, плоско лято стъкло и бутилки, емайлирани кухненски прибори, лъжици, ножове и вилици. Много от тези изделия доскоро бяха непознати за повечето обитатели на познатия околен свят, но след като се установи тяхната полезност, търсенето им неимоверно нарасна. Огнестрелните оръжия бяха държавен патент на Обединеното Кралство и бяха забранени за продажба. Няколкото посветени във фабриките за производство на барут знаеха, че издаването на секрета на неговото производство, се наказва единствено със смърт. Извън замъка за първи път се предлагаха плугове и конски косачки за зърнени култури, които се демонстрираха пред очите на смаяните търговци. Търговията вървеше повече от добре и всички, продавачи и купувачи, изглеждаха доволни. Платовете и насипните стоки се продаваха на метър, килограм и техните производни. Тези мерни единици бяха заимствани от света на Холивуд и преди десетина години бяха въведени в действие с кралски декрет, а впоследствие, поради тяхното удобство, бързо възприети от всички чужди търговци. С всеки изминат ден Обединеното Кралство увеличаваше богатствата на хазната си, жителите му се обличаха с нови и хубави дрехи, редовно се хранеха с хляб, месо и риба, консумираха витаминозни зеленчуци и плодове, и бяха по-сити и по-доволни от гражданите на която и да е друга страна в този свят.

Читать дальше