Христо Пощаков: Завладяването на Америка

— Ами вървят някак си — смънка ректорът Кардигал. — Тук присъства и деканът на химическия факултет Гинос, той може да обясни по-добре — измъкна се от неприятното положение най-начетеният учен от кралството.

— Не ни достигат химикали и реактиви, работата върви много бавно — надигна се бледният мъж с тясно лице и очи, зачервени от денонощна работа.

— Нали вие самите трябваше да ги произведете? — попита Барди.

— Така е, но работата върви тежко. Липсват и някои от суровините за тяхното производство — отвърна деканът.

— Получаването на тези материали е извънредно нужно. Те ще се употребят за уплътнения на капачки за буркани, предназначени за консервиране на плодове, зеленчуци и храни. Не можем да си позволим да тръгнем само със сушени или осолени продукти или бъчви с ябълки. В другия свят някога са се запасявали с живи костенурки и както е тръгнало, току виж и на нас се наложило да направим същото, само че преди това трябва да ги наловим по бреговете на Афика, а това ще отнеме много време. Как напредва работата със синтезирането на витамин С? — обърна се Барди към Лотарес, един от колегите му по катедра.

— Ами върви някак си — смутолеви попитаният мъж.

— Какво означава това? Кога ще има резултат?

— Скоро, надявам се — зачерви се до уши нещастният учен. — Макар че три четвърти от всичко описано в технологията за такова производство не може да се намери.

— Ще се задоволиш с останалата четвърт — отсече кралят. — Знаеш, че каквито плодове и зеленчуци да вземем, те подлежат на бързо загниване, а топлинната им обработка унищожава исканият от мен витамин. Не можем да разчитаме само на ябълките и не искам моряците ми да заболеят от скорбут.

— Защо да не опитаме да ги предпазим в среда от въглероден диоксид? — предложи плахо Гинос. — В литературата са описани добри резултати при условия на съхранение в такъв газ.

— Защото не можем добре да херметизираме складовете помещения — възрази рязко Барди. — Има опасност да изтровим екипажите.

— Този газ е по-тежък от въздуха — направи последен опит да възрази деканът.

— Нали и парната машина ще се намира в трюма, глупако — кресна му кралят. — Няма да те оставя да ми изтровиш машинистите. Сядай на мястото си!

В настъпилата гробовна тишина неочаквано и съвсем не на място, се разнесе специфичния звук, издаден от задника на Горо. Кралят го изгледа свирепо, но магьосникът се престори, че сякаш нищо не се е случило. Дори за малко щеше да започне да си подсвирква, но се сети, че присъства на държавен съвет и отправи на господаря си с поглед, изпълнен със свята невинност. Барди се почуди за миг как да реагира, след това реши, че не си заслужава да обръща внимание на глупости и продължи:

— Определям следните срокове за изпълнение, всички да си записват — започна той да изрежда имена и дати и след като привърши с указанията, заяви: — На следващият съвет няма да приемам извинителни причини и ще премина към наказания. Всеки да се оправя както намери за добре. Обявявам заседанието за закрито — тропна с жезъла си по пода.

Огънят пукаше весело в камината на царската трапезария, която се намираше в непосредствена близост до тронната зала. В единия край на дългата лакирана маса, поставена в центъра й се бяха разположили двете семейни двойки — Барди и Хелга, Рок и Лина. Обедът отиваше към края си. Децата вече се бяха нахранили и бяха отишли в стаята на Викто, за да се занимават с различни игри. Двама от прислужниците седяха по ъглите на трапезарията и зорко наблюдаваха развитието на царската трапеза, която напредваше към финала си. Сервирането бе приключило, сега се отнасяха само празните чинии.

— Как мина съветът? — запита по някое време Хелга, след като преглътна късче планинската пъстърва и се облегна на стола си.

— Досега не бях виждал толкова уплашени физиономии — отвърна Рок вместо съпруга й, отряза си парче месо от задушения заек в подноса пред него и го постави в чинията си. — Изглежда че Барди наистина е роден за крал — усмихна се той. — Умее да въвежда ред, признавам го.

— Съветниците си бяха глътнали езиците — ухили се домакинът на трапезата. — Никой от тях не посмя да се обади.

— Какъв крал си имаме, ужасен и страшен — подсмихна се кралицата. — Впрочем той и на мен не ми дава думата, обича да се разпорежда за всичко в семейството.

— Да не мислиш, че моят е по-различен? — прояви веднага солидарност братовчедката й Лина и погледна топло към Рок. — Такива сме ги намерили, харесва им да нареждат. И както виждам, скоро имат намерението да ни изоставят.