Барди не се бе излъгал в предположенията си. След няколко метра физиономията стареца, подобна на спечена ябълка с дълъг нос, лъсна встрани от него и Горо както винаги, вместо да поздрави, започна да се оплаква:
— Кой идиот ме накара да се завърна от Холивуд в този скапан свят на този още по-скапан остров. Артритът ми така се е възпалил, че не мога да си стисна ръцете. Тук накъдето да се обърнеш, срещаш само влага и мухъл.
— Изглежда че идиотът съм аз — отвърна му кралят. — Спомняш ли си как те измъкнах от появилите се тонове фекалии, когато направи магията за повече клиенти? За малко да се удавиш в тях и сега останките ти щяха да се намират в луксозно холивудско гробище. Интересно, каква ли епитафия щяхме да поставим на надгробния ти камък?
— Остави изпражненията на мира, те се появиха по магически път и по също такъв изчезнаха. Но там климатът поне беше сух и топъл — промърмори старецът.
— Успокой се, сигурно скоро ще имаш възможността да си го припомниш.
— Нима още не си се отказал да осъществиш идеята ми? Кой дявол ме накара тогава да си отваря устата!
— Тукашната Америка трябва да бъде завладяна. Континентът е източник на огромни ресурси, които ще подобрят икономиката ни — отбеляза мъдро кралят.
— Конквистадорите от другия свят са търсели само злато.
— Ние ще търсим полезни изкопаеми, природен газ и петрол. Дано геологията на този паралелен свят да е подобна на тази от другия. Но и златото няма да бъде излишно.
— Мислиш ли, че ще е лесно? — попита Горо.
— Най-сетне разумен въпрос. Да ти призная, не знам. Не е задължително да открием империи на ацтеки и инки, ще ни бъде много по-удобно, ако се срещнем само с диви племена.
— Тръгвай нататък без мен — рече магьосникът. — Аз съм стар за такива премеждия.
— И все още така страхлив — допълни Барди. — Впрочем винаги си бил такъв.
Кралят неволно се намръщи от поредният характерен звук, издаден от Горо, който не излезе от устата му, затова ускори хода си.
— Какво мога да направя? — каза виновно магьосникът. — Физиология.
— Яж по-малко боб, явно дъртите ти черва не са в ред. Наблягай на картофи.
— Не ги обичам — възрази Горо и се намръщи.
— В залата ще стоиш възможно по-далече от мен — нареди кралят.
— Добре де, нали знаеш, че винаги става на твоята — отвърна магьосникът и поправи синята си мантия, обсипана с извезани жълти звезди. Бе взел идеята за нея от предпочитания от него детски сериен телевизионен филм за вълшебници, гледан от него в Холивуд.
Стражите пред тях отдадоха чест и се спуснаха да отворят тежките дървени врати. Барди намести короната си, придаде си подходящото за целта изражение и влезе във вътрешността на залата с необходимата тържественост. Отдавна беше установил, че суетата никога не му е била съвсем чужда, въпреки че непрекъснато се стараеше да се отърве от нея. И това му се удаваше, особено когато се появяваше пред публика. Сигурно се дължеше на навиците, останали от бившата му кариера на филмов артист в Холивуд. След като направи няколко крачки, той бе посрещнат от Рок Свенсон — приятелят, когото очакваше, някогашният командир на специалната част за борба с тероризма, сега областен управител на Ландирия. Огромният мъж се спусна към него и едва не му счупи кокалите в здравата си прегръдка.
— Нарушаваш дворцовия етикет — отбеляза кралят не без чувство на радост.
— Не е за първи път — отвърна гигантът. — Току-що пристигнах с Лина и децата, сега те се намират в покоите на братовчедка й, кралица Хелга, тоест при собствената ти жена — подсмихна русокосия гигант.
— Все забравям, че сме нещо като роднини — отвърна Барди на усмивката му и се отправи към трона си. — Предполагам, че би трябвало да седнеш от дясната ми страна. Както знаеш креслото ти трябва да бъде по-ниско, за да не стърчиш над мен, в противен случай ще направиш лошо впечатление на местната публика.
— Благодаря за предоставената чест, Ваше Величество — ухили се Рок на свой ред. — Не ме поглеждай с укор, след малко ще стана сериозен.
Кралят пое жезъла, подаден с поклон от сенешала Горголан и се настани на трона.
Дворцовата етикеция продължи по реда си. Рок Свенсон седна на по-ниското кресло отдясно, креслата от лявата страна на трона се заеха от васалният крал на малката Тримония — Мофадей, доста грохнал и безполезен стар човек, и от областния управител на Кирикия Ламон — грубоватият снажен и честен аристократ от Ландирия, който на времето бе назначен на този пост поради показаната в миналото храброст в сраженията срещу дивите хора и черните рицари. След като управителното тяло на Обединеното Кралство на остров Ере бе събрано, срещуположните врати на залата се отвориха и пропуснаха останалите високопоставени личности, пряко участващи в делата на държавата. Първият ред от столове се зае от бившите стотници Дого, Бино и Заган, вече стигнали до чин генерали, адмирал Нелси, който бе разгромил ромтите в редица морски битки, сенешалите на замъците в Сандирия, Ландирия, Кирикия и Тримония, главният кралски съветник Горо и няколко изтъкнати благородника от трите области и васалното кралство. Следващите два реда се заеха от началниците на корабостроителниците и отговарящият за тях Отикер, управителите на фабриките, главният ковчежник Синграм, ръководителят на трите дъскорезници в планините на Сандирия, ректорът на Централния Университет Кардигал и няколко декана на катедри. Самият Университет бе гордостта на Обединеното Кралство. Беше най-внушителната сграда в столицата Славна Победа, издигната от тухли и армиран бетон, която се намираше се на около километър от кралския дворец.
Читать дальше