Христо Пощаков - Завладяването на Америка

— И винаги съм ги изпълнявал — отряза кралят. — Поне дотолкова, доколкото е зависело от мен — сети се той, че все пак не всички от тях бяха изпълнени.

— Този път е различно — Хелга направи опит за последна съпротива. — Нямам друг син — повтори тя. — Говори ли с Рок и Лина?

— Рок е съгласен, Лина скоро ще капитулира. Ти също. Освен това една кралица трябва да проявява достатъчно твърдост. Скоро ще се наложи да управляваш самостоятелно големи територии и ще трябва да забравиш за чувствата.

— Те винаги са били запазени само за теб и децата ни. Едва ли съществуват по отношение на останалите.

— Правилно разсъждаваш. Минаха ли ти притесненията?

— Винаги си се налагал. Искаш съгласието ми, добре, получи го насила — отново се вкисна кралицата. — Искам да остана сама.

Барди се измъкна гузно от царските покои и се забърза към обора на Дзог, където винаги намираше отдушник на лошите си настроения. Драконът му действаше успокоително — или с мъдрите си разсъждения, или с неподправения си хумор.

— Виж си физиономията — посрещна го огромното чудовище, след като прекрачи прага на неговата обител. — Сякаш си ял люти чушки. — Огледай се в голямото огледало на страничната стена и сам ще се убедиш. То е първият шедьовър на новата фабрика. Направено е от кристално стъкло, излято върху подложка от течно олово, по него не се забелязват никакви гънки. Не съм суетен, ала наредих да го донесат, за да създава допълнителен обем на жилището ми, което така грозно наричате обор. Да ти призная, избягвам да се оглеждам в него, не искам да виждам на какво съм заприличал.

Както се очакваше, Дзог преживяше остатъците на поредния овчи труп.

— Нали обеща да намалиш дажбите? — попита го Барди.

— Обещанието е най-лесното нещо. Трудността идва при неговото изпълнение. Често разсъждавах по този въпрос и дори всеки ден продължавам да мисля по него.

— Така беше и миналия месец и още по-миналия — внезапно се разсмя Барди и лошото му настроение поизчезна.

— Не си пристигнал току така, познавам те — рече драконът. — Дори зная за какво си дошъл.

— Сигурен ли си?

— Напълно. Драконите понякога имат телепатични способности. Искаш да разбереш дали ще взема Дорго в експедицията. Е, за да не гадаеш повече, ще ти кажа. Ще ме придружи.

— Лесно ли стигна до това решение?

— Не ми се наложи дълго да го премислям, защото се сетих, че Дорго се е научил да лети и е наследил лошия инат на майка си, лека й пръст. Дори и да му заявя, че не го пускам, след като излезем в открито море, той ще литне и без моето разрешение ще кацне на палубата на кораба. Няма да изостави приятелите си.

— А ти откъде си сигурен, че ще бъдат с нас? — попита наивно кралят.

— Познавам те. Още като те видях, разбрах, че си имал пререкания с Хелга на тази тема. Впрочем с нея не можеш да имаш разправия за нещо друго, макар че никога няма да намериш по-разбрана жена.

— Прав си — въздъхна Барди. — Не го прие леко, но накрая се съгласи.

— И Рок сигурно вече е обработил братовчедка й — изригна Дзог игриво пламъче. — Кога тръгваме?

— До две-три седмици. Парните машини вече са монтирани, сега се провеждат пробните изпитания. Тези дни ще пристигнат иберийците и витангите, които ще попълнят екипажите.

— Внимавай с тях — рече драконът. — Все пак са чужди хора.

— Но са отлични моряци и бойци.

— Какъв е планът за завоюването? — смени драконът темата.

— Да ти призная, не знам дали да тръгна по пътя на Кортес от света на Холивуд. Експедицията му съвсем не е била от леките. Изкачвал е стръмни планини, преминавал е през заблатени местности и е попадал в непрекъснати сражения. Но ако релефът на местността се окаже същият, изглежда че няма да имаме друг избор. При всички случаи трябва да стигнем до долината на Мексико. Ако съществува някаква империя, по силата на логиката, тя би трябвало да се намира там.

— Кой знае. Столицата на империята на ромтите не е разположена на мястото на Рим от другия свят, а на стотина километра по на север — заяви драконът. За място на дебаркиране, аз бих избрал някой по-равен участък, който не е свързан с преминаване на планински проходи. Направи ли лафети за превозване на оръдията? Ще имаш ли достатъчно коне?

— Лафетите отдавна са готови, оръдията ще бъдат влачени от мулета, защото са по-издръжливи животни. Конете ще обслужват само офицерите от армията. Но ако трябва да завладяваме империя, напълно съм убеден, че нейното лоно трябва да се търси в някоя голяма котловина между планините.