Луиз Бегшоу - Блясък

Най-напред бих искала да благодаря на моя чудесен литературен агент Майкъл Сисънс, както и на прекрасния ми редактор Хари Евънс, чието търпение бе поставено на голямо изпитание с „Блясък“ — тя явно работи добре под напрежение, защото с нейна помощ се получи една чудесна книга. Целият екип на „Хедлайн“ също заслужава моите благодарности. За мен е фантастично преживяване да работя с „Хедлайн“ и съм много признателна на прекрасните екипи по продажбите, маркетинга и връзките с медиите. Изказвам и специални благодарности на борда на директорите.

„Блясък“ не би могла да бъде написана без моя съпруг Антъни. Тъй като никога няма да напиша онази история в десет тома за отбора на „Янките“ от Ню Йорк, посвещавам на него тази книга.

П.П. Скъпи, с нетърпение очаквам Балрог.

„БЛЯСЪК“

Името бе изписано с месингови букви, всяка висока почти пет метра и излъскана до огледален блясък. Те грееха като истинско злато върху фасадата на магазина и искряха под калифорнийското слънце като несекващи фойерверки.

Какъв магазин! В Холивуд — града на звездите, името „Блясък“ казваше всичко. Истинска забележителност още от първия ден след откриването си, новата сграда непременно присъстваше в задължителните обекти на всяка туристическа обиколка. Чисто американска суета, олицетворение на лукса, парите и властта.

Водещият представителен магазин бе на десет етажа. Правейки „Харъдс“ в Лондон или „Сакс“ в Ню Йорк да изглеждат като джуджета редом с него, „Блясък“ в Лос Анджелис бе върховният храм на пазаруването. Елегантен и модерен, той бе облицован с лъскав черен гранит, на фона на който златните букви сияеха още по-ярко. Униформените портиери и служители, мъже и жени, които се грижеха за всяка прищявка на купувачите, стояха мирно зад огромните стъклени врати на фасадата и очакваха да стане време за отваряне. В „Блясък“ пазаруването бе изтънчено удоволствие. Щом човек веднъж прекрачеше прага, всички грижи на ежедневието го напускаха. Озоваваше се в друг свят: меки килими, прелестни свежи цветя навсякъде, асистент-продавачи, които се грижеха за всяко желание на клиента. Всяко пазаруване бе като ваканция и богатите жени от цял свят просто не можеха да му се наситят. Ако човек си купеше дори и само ластик за коса в „Блясък“, някой веднага щеше да го опакова в луксозната хартия с тройно „Б“, да го завърже с яркозелени панделки и да го занесе до колата му — стига да пожелаеше.

Дрехите бяха фантастични. Уханията — прелестни. Обувките бяха висша мода. Бижутата — задължителен аксесоар.

Всички харесваха магазина. А жените, които го бяха създали, щяха да се превърнат в едни от най-богатите дами на света. Всички знаеха историята им.

Три жени. Красиви, силни и богати.

И, както по всичко личеше, абсолютно безскрупулни.

Някога те бяха най-добри приятелки. Някога всички бяха страдали. И заедно бяха постигнали успеха.

Тогава как всичко се бе объркало толкова много?

— Това е принцесата! — Малкото момиченце дърпаше ръкава на майка си и подскачаше от вълнение. — Виж! Мамо. Тя е. Ето я!

— Права си, миличка!

Майка й Коко — касиерка в банка, прехвърлила трийсетте, се наведе над дебелото кадифено въже, което ограждаше дългия червен килим по „Родео драйв“. Детският ентусиазъм на Кийша бе заразителен. Вдигна дъщеря си на раменете си, за да може детето да вижда по-добре.

От другата страна на улицата, възпирана от охраната, се намираше тълпа от репортери, оператори и журналисти с микрофони, които говореха съсредоточено пред камерите.

Два хеликоптера на местни новинарски канали бръмчаха високо в небето.

Обикновено подобна тълпа се събираше само за най-големите звезди — най-скъпо платените актриси, Първата дама, отбора на „Лейкърс“. Но тези три млади жени бяха истинска легенда. Америка (и целият свят) наблюдаваха тази среща.

Коко усети как стомахът й се свива от вълнение. Щеше да закъснее да заведе Кийша на училище, да закъснее за работа. Но си струваше. Беше избутала детето си напред в тълпата, решена да й покаже три от най-бляскавите и известни делови жени в света.

Американската мечта. Всеки можеше да успее. И ти би могла да си в онази лимузина. Училището можеше да почака — това бе урок, който Кийша трябваше да научи. Коко се обърна да види колата, докато полицаите викаха и правеха знак на всички да се отдръпнат назад. Кийша изписка от удоволствие.