Луиз Бегшоу: Блясък

Сали знаеше, че изглежда като звезда. Но пък тя наистина бе такава. Приведе се над меките кожени седалки на личния си хеликоптер и погледна надолу към тълпата, която се бе скупчила около червения килим пред „Блясък“. Това бяха феновете й — почитателите на мечтата. Колкото до другите две момичета, тя сви рамене, все още ядосана — те просто бяха помогнали с техническата организация.

Сали Нелсън бе звездата тук. Тя беше Барби, Статуята на свободата. Тя беше американски идол с руса коса, загоряла кожа, здравословен начин на живот в калифорнийски стил, както и една малка подробност — разполагаше с един–два милиарда долара. Бе се появявала в повече рекламни кампании, отколкото можеше да си спомни, и публиката направо я обожаваше. „Блясък“. Това бе самата тя, нали? Не студената и педантична Джейн, нито величествената Хайя, която, откровено казано, сама се бе оттеглила от играта.

Когато хората си представяха бляскавия живот, те се сещаха за Сали. Усмихна се тържествуващо. Това бе нейният магазин, нейната мечта. Бяха го кръстили на нея!

Естествено, че „Блясък“ трябваше да бъде неин.

— Моля, останете по местата си, докато самолетът спре напълно — обади се стюардът.

Джейн Морган дори не го погледна. Вече бе разкопчала колана си и бе скочила на крака.

— Госпожо, моля, заемете мястото си — притеснено каза той. Боже, тази англичанка бе страшна. Приятелят му бе здравеняк, но дори и той щеше да се уплаши от нея.

— Моля, махнете се от пътя ми! — Тя се обърна към него, а прословутите й черни очи бяха студени. — Полетът бе задържан четири часа.

Тя отвори отделението за багаж над главата си и извади оттам куфарчето с лаптопа си, без да обръща внимание на втренчените погледи на пътниците от първа класа.

— Нарушавате разпоредбите на Агенцията за управление на полетите.

— Точно така. — Тя сви рамене. — Не плащам десет хиляди долара за първокласен билет, за да не мога да си свърша работата.

— Опитахме се да ви осигурим максимален комфорт, госпожо — подхвана стюардът.

— Нямам нужда от комфорт. Трябва да бъда в Бевърли Хилс. Имам среща. И закъснявам.

В устата й това прозвуча като неизлечима болест.

Сега вече всички сериозни бизнесмени, светски съпруги и висши мениджъри на компании с червени бузи в първа класа наблюдаваха сцената.

Стюардът усети, че спори с нея и почти я моли.

— Само след минутка…

Последва кратко разтърсване и самолетът се скачи с тунела на изхода. Пилотът, може би усетил притеснението на стюарда, изключи светещия надпис за коланите и след това кратко мигване всички важни особи скочиха и се засуетиха край местата си, докато си вземат чантите.

Джейн Морган вече стоеше до вратата. Първа в редицата.

Стюардът се усмихваше измъчено на пътниците, които минаваха покрай него. Определено не би искал да е на другия край на масата в срещата на онази дама. Би трябвало да носи предупредителна табелка за опасност.

— Ваше Височество, длъжен съм да ви посъветвам срещу това.

Ахмед ал Джамир, специален съветник в посолството, се наведе над масата и тъмните му очи пронизаха Хайя.

— Вашето положение…

— Аз съм член на борда — кротко се обади Хайя.

— Имах предвид вашето кралско положение — настоя Джамир. — Тези делови въпроси биха могли да бъдат оставени на другите. Би трябвало просто да продадете дяла си. Какъв е смисълът?

Тъмните й очи пробягаха по цифрите пред нея; най-сетне вдигна поглед и се обърна към него.

— Смисълът е, че „Блясък“ е моята компания. Моят магазин. И не съм го забравила.

Дори и останалите да бяха.

Той бе готов да се разплаче. Принцесата един ден щеше да бъде кралица, може би дори скоро. Съпругът й разполагаше с безчет милиарди, с голяма армия. Даже преди наследството Хайя можеше да избира между шестнадесет отделни двореца, имаше повече бижута, отколкото би могла да носи.

Въпреки цялата й шумна и скъпа реклама тази компания бе едно нищо. Нищо!

Снижи глас и й напомни всичко това. И двамата знаеха какво има предвид всъщност. Не прилягаше на една принцеса на Гада да се занимава с бизнес в Америка! Виж онази англичанка, Джейн Морган. Известна по цял свят — въпреки че Джамир не би посмял да изрече на глас думите — като ужасно корава кучка.

Той не искаше Сити Хайя да бъде споменавана в едно и също изречение с Джейн Морган! Това я унизяваше, унизяваше принц Джабер. Уронваше престижа на кралското семейство!