Луиз Бегшоу: Блясък

Изобщо не обръщаше внимание на обожателите на Джули. Чакаше някого.

— Проклета англичанка — просъска Мелиса Смит и я подритна, докато минаваше.

— Разкарай се, Мелиса — спокойно отвърна момичето. Не привличаше погледите: чиста коса, прибрана в стегната конска опашка, очила с черни рамки, никакъв грим. Но в нея имаше някаква стаена сила.

Мелиса Смит бе от тайфата на Джули.

— Книжният червей пак се е заровил в книгите. Какво е това? — Тя грабна тънкото томче. — „Ариел“ от Силвия Плат. Да не би да учиш за перилен препарат? — присмя се Мелиса. Джейн Морган не се подмазваше на никого. И не се страхуваше от тормоз. Две причини, заради които я мразеше. Момичето не беше красиво, но явно това изобщо не го интересуваше. Като цяло бе много странно.

— Това е поезия. Разбира се, човек трябва да може да чете, за да го разбере. Как беше в лятното училище? — хладно попита Джейн.

Мелиса се изчерви. Беше принудена да посещава лятно училище, за да навакса с оценките си. Всички знаеха, че Джейн е супер мозък.

— Супер — излъга тя. — И ако искаш да знаеш, там имаше и момчета. Нещо, от което нямаш никаква представа.

— Не ме интересуват — отвърна Джейн.

— Точно така. И те не се интересуват. — Доста находчива обида от страна на Мелиса, тя гордо отметна коса. — Не си изпратила поздравителна картичка за рождения ден на Джули, госпожице „риба с картофки“. Хората забелязват тези неща.

— Защото не мога да понасям Джули.

Мелиса настръхна.

— По-добре внимавай как се държиш. Можем доста да вгорчим живота ти в училище. Ако искаш да те изберат в който и да е отбор или да седиш с някого, или да получиш роля в някоя пиеса, да бъдеш поканена на парти…

— Ами не, не искам. — Джейн Морган затвори рязко книгата. — Това не разбирате. Би ли ми обяснила пак защо трябва да ме интересува какво мислите за мен?

— Внимавай, смотанячке — повтори Мелиса и продължи нататък. По дяволите! Грозна англичанка. Толкова надменна. Всяка година някак успяваше да понесе и най-лошото, което можеха да й причинят. Досега трябваше да са я изгонили оттук. Естествено Мелиса, Джули, както и всички останали, знаеха защо това не се е случило. Една дума.

Сали.

Сали. Недодяланата провинциалистка. Тъпата блондинка от Запада с глупавия й тексаски акцент, коса като на Барби и изкусителни извивки. Само след още няколко години би могла да играе Дейзи в сериала „Принцовете на риска“. У Сали нямаше нищо модерно, нищо готино. Не слушаше „Бийсти бойс“ или „Мотли крю“. Все си пускаше някакви досадни кънтри и уестърн песни. Не носеше правилните дрехи — никакви черни кожени якета с метални капси, нито ръкавици без пръсти от черна дантела като на Мадона, нито мрежести чорапогащници с екзотични мотиви.

Но Сали притежаваше две неща в своя полза — поне Мелиса признаваше само две. Първо, беше богата. И то не просто във филмовия бизнес — обичайното за Бевърли Хилс богатство, като всички, чиито бащи работеха като продуценти, караха мерцедеси и летяха в първа класа. Не, семейството на Сали разполагаше с Пари с главна буква. Баща й, Поли Ласитър, който беше в бизнеса с петрол, много отдавна не измерваше богатството си в милиони. Предположенията в училището варираха от един до четири милиарда.

Едно бе сигурно — нейният баща можеше да купи всички техни бащи накуп и пак да му останат много излишни пари.

Обидите към Сали Ласитър бяха приглушени. Дори и дъщерите на шефовете на филмови студия трябваше да внимават с поведението си.

И второ, което бе още по-лошо, Сали бе прелестна. Можеха да й се присмиват и го правеха: тъпа блондинка, тексаска роза, празноглава красавица, мажоретка.

Но въпреки всичко красотата на Сали Ласитър бе зашеметяваща. Потвърждаваха го както собствените им очи — с неохота, така и тези на братята им — с възхищение. Кожата й сияеше, топла и загоряла. Дългата й руса коса на богато момиче бе лъскава и гладка като в реклама на шампоан. Имаше стройни крака, тънки ръце, огромни ясносини очи, а цялостният й облик се допълваше от млечнобяла усмивка и излъчване на мечтания от цяла Америка здравословен живот. Тя винаги се усмихваше, винаги бе в добро настроение. Имаше тънка талия, но големи гърди и стегнато, закръглено дупе, което предполагаше отлично здраве и добра форма и подсказваше, че някой ден ще стане красива майка на красиви бебета. Когато се смееше, озаряваше цялата стая.

Сали успяваше да накара изискаността и цинизмът да изглеждат като загуба на време.