Луиз Бегшоу - Блясък

Служителите на охраната се скупчиха около лъскавата черна лимузина. Те бяха смугли войници, стройни и опасни на вид, с палмите на Гада, извезани върху униформите им. Сред тях се мяркаха мускулести американци от тайните служби с тъмни костюми, черни очила и слушалки в ушите.

Един от мъжете пристъпи напред и отвори задната врата на лимузината.

Арабската охрана мигновено отдаде чест.

От колата се подаде крак, обут в избродирана със златна нишка пантофка. Последва прошумоляване на дълга рокля в карамелен цвят, отлично скроена и обсипана с изящни бродерии; скромно, самоуверено и красиво. Жената се изправи. Носеше семпъл воал в косата си, закрепен с масивна диадема от лъскаво злато. Аристократичният й профил с орлов нос издаваше спокойствие и увереност.

— Толкова е красива — въздъхна Кийша. — Може ли и аз да имам такава рокля, мамо?

— Не мисля, че ще ти стане, миличка — отвърна Коко.

Тълпата се отърси от мигновения пристъп на страхопочитание.

— Принцесо! Принцесо!

— Принцесо Хайя!

— Хайя, насам! Ваше Височество!

Видението в златна роба се усмихна и махна с ръка. За ужас на охраната, тя се приближи до загражденията и започна да се здрависва и да поздравява хората. Те я приветстваха и викаха. Хайя разговаряше с тях любезно.

— Искам да се запозная с нея! — извика Кийша.

— Тук има стотици хора, миличка — отвърна Коко, тъй като не искаше дъщеря й да се разочарова.

В този момент четирима мъже в черни костюми минаха съвсем близо до нея и изведнъж пред тях застана принцесата, великолепна в традиционната си одежда, блеснала в златно като слънцето, като героиня от вълшебните приказки от детството на Коко.

Кийша плесна с ръчички.

— Ти си истинска принцеса! — извика тя.

И докато Коко гледаше изумено, принцеса Хайя се засмя, протегна ръце и прегърна момиченцето.

— Ти също — отвърна тя, а после погледна към Коко. — Госпожо, имате прекрасна дъщеря.

— Благодаря ви… Ваше Височество… — заекна Коко.

Хайя се усмихна широко и намигна на смаяната майка.

После се извърна елегантно и мина по червения килим, покрай сведените глави на служителите на охраната си, с развята от лекия полъх на вятъра рокля.

— О, боже мой! — повтаряше Кийша. — Тя ме прегърна! О, боже мой!

— Хайде — подкани я Коко. — Трябва да те заведа на училище, скъпа.

Обикновено това предизвикваше мигновен протест. Но Кийша се остави да бъде поведена покорно, потънала в собствения си малък свят.

Честно казано, самата Коко също бе развълнувана. Това беше страхотно — наистина страхотно. Когато отново отвореха магазина след важната среща, щеше да се отбие и да си купи нещо дребно. Не че би могла да си позволи кой знае какво. Но дори и самото влизане в „Блясък“ те караше да се чувстваш, сякаш си осъществил някоя мечта.

Докато водеше щастливата си дъщеря към колата, Коко хвърли крадешком поглед през рамо. Шумната тълпа стоеше все там и всички бъбреха в очакване на другите две.

— Госпожице Нелсън!

— Да? — извика Сали. Налагаше се да вика — бръмченето на перките на хеликоптера бе прекалено силно.

— Ако погледнете вляво, госпожице — извика пилотът, — можете да видите магазина. Ще кацнем след минутка.

— Чудесно!

Сали го поздрави с вдигнат палец и пилотът й се усмихна за миг, преди да се обърне към контролното табло. Както всички останали мъже, и той флиртуваше с нея.

Сали тръсна глава и дългата й права руса коса се разстла по гърба й. Беше истински бляскав водопад от платина, скъпо и умело стилизиран на Пето авеню от самия Ролан, собственик на прочутата модна линия, която тя бе открила. Отвори чантичката си „Кели“ от „Ерме“ и извади малко огледалце — прекалено красиво, за да се опише с думи! Нищо чудно, че се бе оказало хитът на пролетната колекция аксесоари. Отново се замисли за цифрите — петстотин долара, по колко пъти? Десет хиляди? Ами че тя бе спечелила милиони само от един продукт! Клиентите направо не можеха да се наситят на магията на Сали — „Блясък“. И каквото и да казваха другите две, именно тя бе тази, която знаеше как да им я поднесе.

Сали огледа критично лицето си, търсейки недостатъци. Не намери такива. Кожата й, редовно третирана с най-добрите терапии за лице, върху която беше професионално нанесен грим „Ласитър“, направо сияеше. Изглеждаше десет години по-млада, отколкото беше. Тялото й бе стегнато и гъвкаво — за него ежедневно се грижеше личният й треньор. Роклята й бе елегантна, в стила на Френската Ривиера — малка цветна рокля на „Пучи“ с бяло копринено сако отгоре, създадено специално за Сали. Дръзка, самоуверена и непокорна, тя бе комбинирала тоалета с чантата си „Кели“ и неизменно носените от нея обувки на „Маноло“. Като се прибавят и големите очила с рогова рамка, тя бе истинско въплъщение на летния дух.