Луиз Бегшоу: Съдба

— Ето го — въздъхна Кейт Фокс.

В отсрещния край на стаята стоеше Маркъс Броудър, заобиколен от подмазвачи и ласкатели. Безупречно ушит костюм и самоуверена усмивка. Един от най-богатите мъже в града.

— Това е той — обяви тя весело. — Бъдещият ми съпруг.

— Сигурна ли си? — попита Емили. — Не го харесвам.

Кейт се усмихна.

— Много ясно. — Тя вдигна чашата с шампанско към устните си. Беше от старинен кристал „Бакара“ 1 1 Производител на кристал от областта Бакара, Франция. — Б.пр. и пълна с шампанско „Пол Роже“. — Скъпа, мъже като него не са създадени да бъдат харесвани .

Тя отпиваше само по няколко глътки. Винаги се владееше отлично.

Партито се вихреше около тях на приливи и отливи. Намираха се в обширната бална зала на „Виктрикс“, най-пищния хотел в Манхатън. Сред огромното изискано пространство цареше почти интимна атмосфера заради навалицата и бутаницата от тела. Половината от най-изтънчените представители на „Уолстрийт“ бяха тук тази вечер. Само като се огледа, Кейт забеляза четири супермодела, един сенатор, двама играчи на „Ню Йорк Янкис“ 2 2 Професионален бейзболен отбор от Бронкс, Ню Йорк. — Б.пр. и един водещ на късно телевизионно шоу.

Звукозаписният бизнес и влиятелният елит бяха еднакво добре представени.

Маркъс Броудър знаеше как да се забавлява.

Празнуваше рождения си ден. Не ставаше въпрос за някакво важно събитие — беше просто поредният му рожден ден. Но нищо в живота на големия медиен магнат не минаваше незабелязано. Крещящите покани тупнаха върху изтривалките на най-скъпите апартаменти по Пето авеню и именията в Гринуич Вилидж — бяха изработени от твърд картон с позлатени ръбове и поставени в дебели кремави пликове.

Всички знаменитости получиха по една такава.

Поканите бяха едновременно признание за безспорния социален статус на получателите им и призив за задължително почетно присъствие. Малцината, които пренебрегнаха Маркъс, нямаше да бъдат поканени втори път.

— Е, няма ли и на теб да ти стане шеф? — Кейт се обърна към приятелката си и зелените й очи проблеснаха с интерес.

Емили поклати глава. Кейт я познаваше от училище и я подкрепяше по пътя й към успеха. Бяха много близки, въпреки че бяха много различни. Кейт беше пеперудата, Емили — молецът. Докато Кейт бе слаба, руса и изумително хубава — и се грижеше да се запази такава, Емили беше ниска, пълничка и притежаваше непокорна грива от къдрава кестенява коса. И двете живееха според страстта си.

За Емили това бяха списанията.

За Кейт — парите.

Кейт не желаеше и частица от трудолюбивия начин на живот на Емили. Но все пак й се възхищаваше заради него. Емили ставаше рано, но не за да се отдаде на джогинг или тренировка по пилатес, а за да се запъти с колелото си към центъра и неприветливите офиси на малкото си издание. „Лъки“. То бе нещо като версия на „Вилидж Войс“ 3 3 Безплатен седмичен вестник, в Ню Йорк Сити, който публикува разследващи статии, анализи на културни събития, рубрики за изкуство и музика. — Б.пр. , само че във вид на списание и съдържаше находчиви материали на всякакви теми — от алтернативни рок представления до глобалното затопляне. Читателите му бяха малко на брой, но предани, и Емили успяваше да си изкарва прехраната по този начин. „Лъки“ беше нейната рожба и тя очевидно нямаше време за любовни истории.

Нямаше проблем. Кейт излизаше на срещи достатъчно и за двете.

Кейт също беше в бизнеса със списания. Тя работеше в „Кюти“, най-продаваното женско издание, което Маркъс Броудър бе поел преди няколко месеца. Беше редактор с хубава сигурна заплата. Пишеше много материали в областта на модата и имаше тесен кръг от верни читатели, които следваха всяка нейна дума. Но работата й не бе свързана с кой знае какви бизнес рискове. Кейт Фокс не беше кариеристка. Тя се целеше в нещо по-лесно и далеч по-изгодно.

Като например в голям диамантен пръстен и в мъжа, който вървеше с него.

— Не — поклати глава Емили. — Реших да не продавам.

Кейт се ококори.

— Но, Ем, Броудър ти предлагаше куп пари. Щеше да те направи богата!

— И да ми вземе „Лъки“.

Кейт сви рамене.

— Можеш да направиш друго списание.

— Няма да е същото — настоя Емили. — Ние сме уникални. Днес навсякъде цари такъв конформизъм.

— Би могла да работиш за него като редактор.

— Изданието просто ще се превърне в поредното от заглавията на Броудър. Посредствено и с големи продажби. Той слага отпечатъка си върху всичко, което притежава, не си ли забелязала?