Луиз Бегшоу - Съдба

— Но не и останалите мъже, Кейт, запомни това. Трябва да си намериш някого, който ще те измъкне от всичко това. Ще плаща ипотеката ти. Не искам да живееш под наем, чуваш ли? Не искам да излизаш с момчета от този квартал.

Кейт преглътна. Падаше си малко по Фреди Чичио, големия брат на най-добрата й приятелка. Но разбираше, че ще е по-добре да не го споменава.

— Излизай с мъже, които имат пари . Ти ще бъдеш истинска хубавица. Той трябва да живее в Парк Слоуп 5 5 Квартал в Западен Бруклин, Ню Йорк. — Б.пр. . Или дори Манхатън. И не му давай прекалено много; накарай го да се ожени за теб. Да е такъв мъж, че ако си тръгне, да си наемеш адвокат. — Юмрукът на майка й се сви на топка. — Ще го вземеш заради състоянието му.

— Но… — Кейт отметна един кестеняв кичур коса. — Щом искаш да се омъжа за пари, защо ме караш да уча толкова много? Какъв смисъл има? Пепеляшка не е ходила в университет, нали се сещаш?

Тя се усмихна, доволна от духовитата си забележка. Но сивите очи на майка й помръкнаха.

— Защото понякога нещата не се получават, скъпа. И ако не се омъжиш за подходящия мъж, трябва да имаш на какво да се облегнеш. Нали разбираш — за да си намериш по-хубава работа от тези на майка си.

— Справяш се чудесно, мамо. — Разговорът вече не беше забавен. На Кейт й се доплака.

— Не е вярно, скъпа.

Една сълза се търкулна по бузата на Кейт и тя преглътна с мъка. Майка й омекна, протегна кокалестата си ръка и прибра един кестеняв кичур зад ухото на дъщеря си.

— Добре, скъпа, не плачи. Може и да се справям добре. Имаме си дом. Плащаме си наема.

— Точно така.

— И ходиш в частно училище. Разбери ме, миличка. — Очите на майка й бяха пламенни. — Тъкмо това ме кара да продължавам, когато едва се държа на краката си от умора. Това, че ще си образована, макар да нямаме нищо. Ако не случиш с хубав брак, ще можеш да работиш. Чиновническа работа. Да си по-добре от мен. По-добре даже от баща си.

— Аз нямам баща — отбеляза Кейт с леден глас.

— Не бъди такава — отвърна майка й, но възражението й бе вяло.

— Имам само теб, мамо. И ти си всичко, от което се нуждая. Изкарвам хубави оценки, нали?

— Отлични. — Майка й отново се усмихна и разроши косата й.

— Ще вляза в университет. Със стипендия. — Кейт отметна единайсетгодишните си къдрици. — В някой от елитните вероятно. Може би в Харвард.

Майка й се развесели.

— Мечтай си, скъпа. Важното е да влезеш — без значение в кой университет.

Това беше. Кейт чуваше думите в съзнанието си, докато се взираше в безжизненото тяло на майка си. Планът им. Споразумението им. Тя, малката Кейт Фокс, щеше да е съвършеното съчетание. Умна глава, на път да влезе в университет, на път да се измъкне със зъби и нокти от квартала с цената на всичко. И все пак нямаше да е като останалите зубрачи в училище — с дебели очила, скоби на зъбите и разплути тела. Щеше да се стреми да има лице на модел и тяло на мажоретка. Нямаше пари да си купува дизайнерски дрехи и обувки, но по аптеките се продаваше евтина козметика, а русата боя за коса в кутия на „Лореал“ излизаше по-малко от десет долара. Майка й щеше да се погрижи за маникюра й и да й оскубе веждите. Ето каква щеше да е Кейт Фокс за света.

Очевидно — твърде добра за Бронкс. Очевидно — на път за Манхатън.

Нямаше нужда да й се повтаря. Докато майка й продължи да се трепе, Кейт с неистов трепет се захвана да приведе плана в действие. Оценките й се подобриха още повече, както и красотата й. На дванайсет тя вече правеше джогинг из квартала и си издухваше косата със сешоар. Когато влезе в пубертета, не жалеше никакви средства в името на добрата външност. Червило, парфюм и грим, на които другите момичета в училище завиждаха и гледаха с неразбиране. Когато Мария и Елизабета си слагаха по четири пласта спирала на миглите и огненочервено червило на устните, Кейт експериментираше с тониращ овлажняващ крем и бронзиращ руж. Тя имаше здравословен атлетичен блясък, гъста коса и много бели зъби и ухаеше на вода за уста и свеж шампоан.

Момчетата й налитаха като мухи.

Майка й беше изключително горда. Дори когато взе да остарява и да става по-изтощена, а тялото й започна леко да се изгърбва, видът на цъфтящата й дъщеря я изпълваше с някакъв вътрешен блясък. Кейт толкова отчаяно се стремеше да й достави удоволствие, че приемаше и следваше поголовно всичките й съвети. Към момчетата в училище се отнасяше със същото презрение като майка си, примесено с вежливост, но те разбираха кога да се разкарат. И малцина се съпротивляваха. Беше съвсем ясно, че Кейт Фокс не е за тях. Че очевидно е предопределена за нещо по-голямо и по-добро.