Луиз Бегшоу: Съдба

С майка й си живееха добре. Кейт настоя да работи всяка събота в един малък магазин за дрехи в края на улицата и да продава летни тениски на съучениците си и на други клиенти — евтина китайска стока, която през смразяващите нюйоркски зими се превръщаше във вълнени шапки и ръкавици. Момчетата от квартала идваха и харчеха колкото можеха да си позволят, само за да я впечатлят. Но работата беше неблагодарна и еднообразна, с мизерно заплащане, което караше Кейт още повече да обича майка си. Защото тъкмо над такава неблагодарна работа се бъхтеше майка й ежедневно, за да имат дом и храна.

Това също така я караше да мрази баща си.

Той си бе тръгнал. Беше ги изоставил. И беше мижитурка, която не можеше да предложи сигурност на бившата си жена и на дъщеря си. Майка й вършеше всичко това само защото се бе омъжила за скапаняк. Толкова беше просто.

А ето че в момента тя бе тук, а майка й беше мъртва. Какво щеше да стане сега? Какво щеше да стане с плана? Какво щеше да стане с Кейт?

Тя се завъртя рязко на пети и се отдалечи от тялото на майка си. Повече не издържаше да го гледа.

— Хей, вие. Госпожице. — Докторът се затича след нея. — На колко сте години?

Тя се изправи гордо.

— На шестнайсет.

— Ти си единственият роднина за контакт. Имаш ли къде да отидеш, мила? При някоя баба или нещо такова?

— Казвам се Кейт Фокс — заяви тя хладно. — И си отивам у дома. Да организирам погребението на мама.

Лекарят не се смути от острия й тон.

— Госпожице Фокс, ако не сте пълнолетна и нямате възрастен роднина, който да се погрижи за вас, трябва да съобщя на службата за закрила на детето, такъв е законът. Нали разбирате…

— О, да. Просто си вършите работата. — Тогава тя се обърна и му се усмихна с явна самоувереност, която бе съвършено чаровна. Лекарят отвърна на усмивката й почти безпомощно. — Всичко е наред, докторе. Имам си баща. След развода живеех с мама, но сега той ще дойде да се погрижи за мен.

— Знаете ли как да се свържем с него? За да уредим освобождаването на тялото? — направи неуверен опит мъжът.

Кейт не трепна.

— Ами те бяха разведени. Аз съм най-близката й роднина. Ще уредя въпроса с отец Питър, той е нашият свещеник. От „Дева Мария“?

— Ъъъ… да. Знам църквата. Но…

— И после ще отида да живея при баща ми — кимна Кейт решително. — Така би пожелала мама. Не би искала да ме види съкрушена. Всъщност баща ми работи в Манхатън — добави тя важно. — Той е инженер.

— Добре. Добре — би отбой докторът и й се усмихна едва-едва. — Ако сте сигурна…

— Довечера някой ще ви се обади за мама — каза Кейт. — Благодаря, докторе.

И той остана загледан в гърба й, докато тя излезе с уверена крачка от отделението.

Кейт не се разплака. Не и в болницата. Нито в автобуса на път към къщи. Не и докато всъщност не се обади в църквата и не получи отстъпка от местното погребално бюро; отец Питър, неимоверно разстроен, им звънна и им заяви, че ако не погребат Мери Фокс срещу символично заплащане, ще се постарае да убеди всичките си възрастни енориаши да прехвърлят погребалните си споразумения към по-модерната служба, която се намираше през няколко улици.

Чак вечерта, когато всичко беше уредено и тялото на майка й бе прибрано, Кейт се просна по лице върху леглото на майка си и зарида така, сякаш й изтръгваха сърцето от гърдите, сякаш никога повече нямаше да може да се възстанови от загубата.

Има нещо много странно в разбитото сърце, помисли си Кейт — то всъщност продължава да работи. Дори да не го искаш, то все така не спира да изпомпва кръвта от тялото ти. Копнееш да затвориш очи и да потънеш в мрак и въпреки това се събуждаш на следващия ден и виждаш ярката светлина на утрото, чуваш автомобилните клаксони, помирисваш кифличките, които се пекат в кафенетата. Всеки ден — едно и също. Майка й все още беше мъртва. А тя все още беше там.

Опита се да намери баща си. Не й беше много трудно, след като се обади в старата му работа и положи съответното усилие. Разговорът протече неловко. Той й каза с фалшива сърдечност в гласа, че се радва да я чуе. Съжаляваше за майка й. Обвинителното мълчание на Кейт висеше тежко във въздуха и баща й започна да говори, за да го запълни, като й заразправя за живота си, все едно тя му беше някаква далечна братовчедка, някаква стара позната. Живееше във Флорида, беше се оженил повторно. Имал три малки момчета. Само че къщата им била само с четири спални, а жена му Джорджета пак била бременна… а за една бременна жена щяло да е много стресиращо да научи ненадейно за заварената си дъщеря…