Луиз Бегшоу: Съдба

Кейт кимна бавно. Наистина бе забелязала. Може би Емили възнамеряваше да я обезсърчи. Проблемът беше, че нея това я привличаше. На Маркъс Броудър не му пукаше какъв е светът. Той просто го моделираше така, както си поискаше.

Третият му развод бе голямата новина на лятото в Манхатън. Поредната госпожа Броудър опита късмета си и се оказа неподходяща. Маркъс заведе дело в Кънектикът за неразумно поведение, а съпругата му — бивш супермодел от Коста Рика — не го оспори. Нямаше да й се наложи да си помръдне пръста до края на живота си, а и освен това никой с малко ум в главата не искаше да става враг на Маркъс.

Броудър отново беше на пазара. Като се огледа наоколо сред гостите на партито, тя видя вълнението, което напираше у младите жени. Разни модели и светски знаменитости бяха дошли в най-оскъдните си рокли и с най-едрите си бижута. Количествата лак за коса и парфюм в помещението бяха достатъчни да разкажат играта на озоновия слой. И нищо чудно — откакто новината за развода на Броудър излезе в „Поуст“, из целия град се разнасяше шум от опъване на жартиери и закопчаване на сутиени с подплънки. Той беше най-големият лъв в джунглата. Следващата госпожа Броудър щеше да тъне в невъобразим разкош.

Всяка златотърсачка от Източното крайбрежие бе дошла да издебне плячката.

Сега Кейт наблюдаваше Маркъс в отсрещния край на стаята. Той стоеше и разговаряше с Лиана Форест — актриса от криминален сериал и носителка на „Еми“, която притежаваше впечатляващи погледа фалшиви цици и лъскава черна коса. Езикът на тялото му беше красноречиво хищнически. Личеше си, че планира да я вкара в леглото си. След секунда той се обърна към високата слаба фигура на Александра Тимпсън, легендарната петдесет и няколко годишна модна знаменитост, която контролираше с желязна ръка манхатънската сцена. Госпожа Тимпсън устройваше партита, на които рядко се вясваше. Присъствието й тук беше знак за изключителното влияние на Маркъс Броудър. Той й говореше сърдечно, почтително. Междувременно актрисата стоеше на мястото си и чакаше.

Кейт отпи още една глътка от шампанското си. Лиана нямаше значение. Никоя от тях нямаше значение. Тя щеше да ги отстрани. Тя щеше да се омъжи за Маркъс Броудър. Тя, Кейт Фокс, щеше да живее живота, за който всички те копнееха. И щеше да се справи превъзходно. Кейт щеше да е съпругата, която щеше да се задържи.

Наричаха ги трофейни съпруги, но не беше ли точно обратното? Мъжете бяха трофеите. Жените бяха навън, на лов за голямата плячка. И Маркъс Броудър беше главата, която тя искаше да окачи на стената си. Най-голямата награда в Ню Йорк. Златният пръстен…

Емили проследи погледа на Кейт и въздъхна. Обикновено приятелката й получаваше каквото поиска. Дори то да не беше подходящо за нея, дори да поглъщаше частица от душата й всеки ден.

— Сигурна ли си, че искаш да излизаш с него? — възрази тя. — Той има такава лоша репутация…

Приятелката й обърна смарагдовите си очи към нея и се усмихна, при което Емили почувства как всичките й резерви се изпаряват, както ставаше винаги.

— Аз също — засмя се Кейт.

Тя отново погледна към Маркъс. След миг щеше да отиде при него — смела, безстрашна, с вродената си красота, самоувереност и жизнерадост, които я правеха неустоима.

— Аз няма просто да излизам с него, Ем. Ще се омъжа за него — усмихна се Кейт. — Той е моята съдба.

— Много съжалявам — каза отново сестрата. — Нищо не можахме да направим. Вече беше мъртва, когато я докараха.

Кейт погледна майка си. Едва успя да я познае заради тръбичките, които я покриваха, и кръвта по главата и лицето.

— Съжалявам, госпожице. — Този път беше гласът на доктора индиец. — Ако извършите сега официалната идентификация, можем да ви спестим ходенето в моргата по-късно.

Кейт преглътна.

— Това е тя, това е мама.

Гласът й бе едва доловим шепот. Тя стоеше там в училищната си униформа със зачервени от плач очи. Автомобилна катастрофа, така й обясниха. Колата с пътниците, пияни след мач на Янките 4 4 „Ню Йорк Янкис“ — бейзболен отбор от Ню Йорк, САЩ. — Б.пр. , летяла надолу по Гранд Конкурс авеню в Бронкс. И прегазила майка й, докато пресичала улицата. Твърдяха, че е починала на място. Но дали наистина беше така, Кейт никога нямаше да узнае. Защото майка й бе издъхнала сама.

Завладя я внезапна мощна вълна на ярост, примесена със скръб. Беше бясна на егоистичните пънкари, подкарали разбишканата си таратайка. Щяха ли да бъдат осъдени? Щяха ли да гният в затвора до края на мизерния си живот? Щеше да се погрижи за това, щеше да свидетелства в съда…