Луиз Бегшоу: Наследнички

Искам да благодаря за героичното търпение на моя редактор Хари Евънс, който стоически понесе заедно с мен третата ми бременност и периода след раждането, когато се опитвах да съчетавам семейните задължения и политиката. Малко писатели имат този късмет. Както винаги, нейните уместни забележки значително подобриха тази книга. За мен Майкъл Сисънс винаги е бил най-добрият агент в Лондон. Той ме направи популярна писателка и съм му безкрайно благодарна. Развитието ми като авторка е фантастично преживяване — знам, че съм голяма късметлийка да работя с „Хедлайн“. Благодаря на всички в издателството и най-вече на Кър Мокрей (може ли още един работен обяд, ако обичаш, Кър?) и на Джейн Морпет. Деби Клемент от „Хед Дизайн“ се справи фантастично с визията на книгата. Емили Фърнис се справя страхотно с рекламата, а на Луси дьо Поадвин се дължи доброто ми представяне на пазара. Специалистите по продажбите непрекъснато бележат нови успехи с книгите ми по целия свят. Изключително благодарна съм на Питър Нюсъм, Джеймс Хоробин, Барбара Ронан, Катрин Роудс, Даян Грифит, Софи Хопкинс и Пол Ердпресър. Специални благодарности и на Селин Кели, че ме подкрепяше непрекъснато и ми спаси кожата в онези рецензии!

Ужасно е, мислеше си възрастният мъж, да си толкова богат и толкова отегчен.

Излегнат на шезлонг на верандата в имението си на Сейшелските острови, Клемент Чеймбърс гледаше надолу към тучно зеления склон на отвесните скали.

Имението имаше великолепен изглед към лазурните води на Индийския океан. Вълните нежно галеха белия фин пясък на дългия пет мили частен плаж, който той бе посетил един-единствен път през изминалата година. Плажът се намираше на скалисто заливче, което се разкриваше пред погледа му от мястото, където стоеше в момента. Клемент мразеше да нарушават усамотението му.

Имението „Палмите“ бе истинска крепост. Стените бяха старателно маскирани със зеленина, а задната част стигаше чак до стръмните скали на планината и отвсякъде бе обградено от дискретни охранители, готови да стрелят срещу всеки натрапник.

Клемент имаше врагове. Без тях не би могъл да постигне толкова много.

Беше се погрижил за сигурността си. Бе защитен срещу опит за убийство или отвличане. Наслаждаваше се на топлото време, на синьото небе, на прелестното уединение на тропиците. Когато състоянието ти надхвърля няколко милиарда долара, получаваш всичко, от което се нуждаеш.

Охранителните му фирми проверяваха щателно всеки от персонала. Както и всичките му любовници. Всички съзнаваха изключителната важност на пълната секретност. Парите и страхът гарантираха, че това няма да се промени. До външния свят никога не достигаше дори и намек за някакъв скандал.

Той наблюдаваше как вълните се плискаха в брега. Гениалният му ум започна да крои план.

Клемент Чеймбърс имаше репутация на джентълмен и това бе от огромно значение за него. Притежаваше и фамилен герб. Наследен… ами, след смъртта на брат му. Макар да бе прекарал цели три десетилетия в тропиците, заобиколен единствено от прислужващ персонал, той много се стараеше да живее като английски джентълмен в чужбина. Като Ноел Кауърд например. Клемент му се възхищаваше. Носеше бели ленени костюми и панамени шапки. Дрехите му бяха ушити на улица „Сейнт Джеймс“ и „Савил Роу“. Притежаваше уникална енотека, а в къщата му имаше шедьоври на големите английски художници, включително платна на Стъбс и на Констабъл. Правеше огромни дарения за подходящите благотворителни каузи и членуваше в реномираните лондонски клубове „Уайтс“ и „Травълърс“, където никога не стъпваше.

През по-голямата част от живота си той се бе стремил към богатство, а посредством него — към власт. Сега, когато „Чеймбърс Корпорейшън“ се бе превърнала в гигант от глобален мащаб, за Клемент безукорната му репутация бе най-важното нещо. Най-големите музеи в света бяха нарекли цели крила на негово име. Същото бяха направили и много от най-престижните болници. „Слоун Кетъринг“ в Ню Йорк съвсем наскоро се бе наредила сред щастливите облагодетелствани от щедростта му. И ако някой недоволен служител или губещата страна по някоя сделка посмееше да се оплаче или се осмелеше да разпространи в медиите нещо лошо за Клемент Чеймбърс, тогава екипът му от високоплатени адвокати завеждаше дело за клевета.