Луиз Бегшоу: Наследнички

А най-отпред естествено беше Венера. Вперила дръзко поглед в обектива, съблазняваща милионите читатели с ослепителната си усмивка. Проблясващата перлена рокля щедро разкриваше златистата й кожа и пищната й гръд. Венера имаше тънка като на кукла Барби талия и скъпо поддържана платиненоруса коса. Диамантите на фамилията Чеймбърс, семейно наследство, блестяха на шията и на ушите й. Тя цялата бе едно петдесет и три килограмово бижу и направо обожаваше камерите.

Венера Чеймбърс бе малко късче от Холивуд в Нотинг Хил. Със стегнато тяло, перфектен тен и руса коса като празноглавите хубавици на булевард „Сънсет“ в Холивуд, тя бе в отлична форма и изглеждаше фантастично. Беше актриса и това личеше отдалеч. Макар че бе по-известна с това, че е едно от момичетата Чеймбърс, отколкото с актьорските си изпълнения. Само един поглед беше достатъчен, за да си сигурен, че самоуверената и кокетна красавица на корицата на „Слава“ не след дълго ще стане звезда. Големият пробив предстоеше съвсем скоро. Защото така се случваха нещата, когато си една от братовчедките Чеймбърс.

Живееш си като в рая, където никога нищо не се обърква.

В списанието имаше още техни снимки — на бижутата им, на бързите им коли, на стилните им домове. Снимките на Атина бяха по-малко снимки, защото тя не се представяше особено добре, но другите три позираха с охота. От списанието все пак бяха успели да направят стилна фотография в профил на Атина, с развята от вятъра коса, докато отива към библиотеката „Бодлиън“ в Оксфорд. Имаше и обширна претенциозна статия за предпочитанията им, за близките отношения между братовчедките. Но списанието преди всичко разчиташе на смел журналистически подход. В „Слава“ бяха публикували снимки от Сейшелските острови. Кристалносини води, бял пясък и палми, тучно зелени гори по хълмовете. Тези популярни кадри бяха най-близкото, до което можеха да се доберат по отношение на източника на богатството на момичетата…

Клемент Чеймбърс. Чичо им. Мултимилиардер. Гений отшелник. Директор на „Чеймбърс Корпорейшън“ — компания от глобален мащаб с интереси от диамантени мини до петролни кладенци, от мобилни телефони до строителство. Клемент Чеймбърс, уважаван по целия свят влиятелен човек, на чийто път не е препоръчително да заставаш. Неженен, без деца и на преклонна възраст, той пазеше ревностно личното си пространство, а въоръжена охрана пазеше огромното му имение на тропическия остров. Момичетата бяха негови племенници.

И следователно отлично осигурени.

Бляскавият им стил на живот се финансираше изцяло от него. Те получаваха по половин милион всяка година и можеха да харчат парите за каквото си пожелаят. Името на чичо им отваряше всички врати. А перспективата, че един ден те ще наследят колосалното му богатство, бе повече от примамлива. Спрямо него попечителските им фондове бяха купчина дребни монети.

Животът им приличаше на сбъдната мечта. Четири момичета от висшата класа с малко лични пари. Венера и Диана бяха сирачета, а Юнона и Атина — деца на обеднели професори. И ето че един ден, когато бяха тийнейджърки, се появи богатият им и ексцентричен чичо и заяви, че той ще се погрижи за финансовото състояние на племенничките си.

Всяка година през януари парите влизаха в четирите банкови сметки. До декември бяха похарчени. „Но защо да се тревожат?“, безгрижно изтъкваше статията. Там, откъдето идваха парите, имаше още много!

Великолепните момичета Чеймбърс бяха единствените, допускани в имението на чичо им, освен персонала. Тайнственият господин Чеймбърс, пишеше със затаен дъх журналистът, ги викаше на всеки петнадесети декември. Оставаха там за Коледа и си тръгваха на следващия ден. Това бе единственият им контакт с него през цялата година.

Сега те бяха богати.

Един ден щяха да се превърнат в милиардерки.

И то без да правят нищо.

Хиляди секретарки, учителки, цветарки, медицински сестри и банкови служителки грабваха списание „Слава“, прелистваха страниците и въздишаха с копнеж.

Принцеси с попечителски фондове. Страхотна работа, стига да имаш шанса да я получиш.

— Телеграма, госпожице.

Диана вдигна поглед от купчината кремави визитни картички с позлатени ръбчета, които разпределяше. Определяше местата за сядане. Адски сложно нещо. Часове наред се занимаваше с това и резултатът далеч не бе идеален.

— Какво искаш да кажеш с това „телеграма“?

Усмихна се на иконома си Ферис, мил възрастен господин, който започна работа за нея, когато купи апартамента. Толкова бе забавно да имаш истински иконом. Никой друг на нейната възраст си нямаше други домашни помощници, освен бавачка и може би личен консултант. Но Диана Чеймбърс знаеше как да демонстрира стил.