Луиз Бегшоу: Наследнички

Тя сви рамене и наметката от нежна кремава коприна и бледо прасковен кашмир леко се свлече от раменете й, а изящните седефени гривни леко подрънкаха на ръката й с бронзов загар.

— Никой не изпраща вече телеграми. Освен за сватба.

— Мисля, че идва от Сейшелските острови, госпожо — отвърна Ферис с непроницаемо изражение на набръчканото си лице.

— Разбира се — мигновено отвърна Диана. — Чичо Клем. Предполагам, че е той.

По красивото й лице пробягна леко недоволство. Тъкмо бяха приключили с коледните празненства. Нямаше нужда да се връща там поне още една година.

Какво би могъл да иска Клемент?

— Надявам се, че не е болен — с искрена загриженост възкликна тя, докато вземаше кафявия плик от сребърния поднос. — Благодаря ти, Ферис.

Разкъса го рязко.

„Скъпа Диана,

Нуждая се от твоето присъствие в «Палмите». Всъщност трябва да видя теб и останалите момичета тук веднага. Грабвайте куфарите и вземете първия самолет. Още този следобед, от «Станстед». Става въпрос за семейни дела. Няма нужда да се обаждате — предпочитам да ви кажа всичко лице в лице.

Диана скочи от дивана „Мийс ван дер Рое“, проектиран с лек наклон назад под прецизно изчислен ъгъл върху метални крака. Тя усети огромен прилив на адреналин. Огледа се наоколо, попиваше всичко с очи, сякаш можеше да го изгуби. След две години труд мезонетът й бе просто идеален; близо двеста квадратни метра първокласна площ в Кенсингтън с тераса, прелестно реновирана по неин собствен проект. Лично бе подбрала всичко — от реставрираната викторианска камина до мраморната настилка от Карара в мокрото помещение, като умело бе смесила класически елементи с най-доброто от модерния дизайн. Искаше всичките й изискани приятелите да й завиждат и наистина бе успяла да ги накара да й завиждат.

И не само за безупречния й вкус и изисканите партита. Диана бе красива и свободна, богатата и стилна. Но за разлика от повечето момичета, на нея не й се налагаше да се омъжи за някой скучен стар финансист или безличен поземлен аристократ, за да си осигури място в привилегированите кръгове на богатите.

Диана Чеймбърс имаше най-доброто от всичко.

И много богат чичо, който плащаше за това.

Което бе много по-добре, напомни си тя, отколкото досадни възрастни родители, които можеше да се опитват да се месят в живота й, да следят колко алкохол пие или още по-зле — колко харчи за обувки.

Рупърт и Хестър Чеймбърс бяха мъртви. Диана ги познаваше само от снимките; бяха красива млада двойка, той — висок и рус, а тя — слабичка и тъмнокоса, но с привлекателно, кръгло като на дете лице. Хестър винаги бе засмяна и имаше трапчинки. Грейналите им лица й се усмихваха от снимката, на която бяха застанали на стъпалата пред църквата в Бромптън в грозните си сватбени одежди от шейсетте години. Рупърт бе почитател на бързите коли и неговият раздрънкан и купен на старо „Астон Мартин“ бе поднесъл на заледения път в Глостършир и бе убил и двамата в новогодишния ден, когато Диана бе само на две години и половина. Връщали се от местната кръчма. Тя не помнеше онзи ден, но винаги бе мразила тази част от историята заради намека, че татко й е пийнал няколко питиета, че е бил неразумен и егоист. Когато бе убил и двамата, той бе оставил огромна празнина в живота на децата си.

Инцидентът бе оставил нея и Венера най-напред на грижите на болнавата им възрастна баба по майчина линия, а после се бяха озовали в пансион.

Толкова по-добре. Елспет Хекълс, баба им, която трудно бе преживяла загубата на дъщеря си и пристигането в дома й на две невръстни момичета, бе вечно изморена и сърдита. Тя и децата живееха в лишения в малката й къща под наем в края на Ню Форест, защото Елспет много строго пестеше скромното им наследство, за да могат да посещават добро училище. Тя изпълни дълга си и само два месеца след като и единайсетгодишната Венера бе започнала да посещава училището с пансион, почина и остави на внучките си единствено личните си вещи.

Училището се опитваше да им осигури стабилност и да замести родителския контрол, което не беше от голяма полза. Диана и Венера се научиха сами да се грижат за себе си. Но бяха в различни класове и колкото повече порастваха, толкова повече се отдалечаваха една от друга. Когато си тийнейджър, разликата от две години е цяла пропаст.

Изпълнителите на завещанието на родителите им бяха уредили сестрите да остават в пансиона по време на училищните ваканции, когато минимален брой учители и възпитатели продължаваха да се грижат за някои от питомците си, които бяха в училище — тъжните дъщери на дипломати, които бяха разпределени в различни горещи точки по света; момичета, които имаха нужда от допълнителни уроци по време на ваканцията; както и дъщерите на някои от учителите, които живееха в сградата. Диана и Венера, за разлика от всичките си приятелки, мразеха училищните ваканции. Двете се подкрепяха взаимно, но копнееха да се върнат към обичайното си всекидневие.