Луиз Бегшоу - Жена от класа

Както винаги искам да благодаря на всички, без които тази книга нямаше да я има. На първо място е моят редактор Роузи де Курси, която има много ясен поглед върху това какво трябва да остане и какво да се махне и преценката й винаги е безукорна. Дължа й благодарност за търпението и прозорливостта, както и за чудесните идеи. Майкъл Сисънс, моят агент, кротко и с безкрайна увереност ме преведе през трудния период в кариерата ми, докато пишех тази книга. Всеки писател заслужава такъв човек до себе си, но аз се радвам, че той не работи с всички, защото иначе не би имал никакво време за мен. Освен това искам да благодаря на Литър Мейсън, Тим Кори, Брайън Сибърил, на екипа на ШАА и на Алън Грийнспан за неоценимата им помощ за моята кариера, докато бях заета с писането на тази книга. Замислям се над идеята да започна да работя с още няколко агенти, за да си имам личен отбор по крикет. Но искам да заявя напълно сериозно, че не бих могла да се справя без тях. Майка ми и баща ми бяха истински стожери на здравия разум, докато аз изхвърлях на боклука първоначалните ръкописи, а Алис и Сефи (здравейте, скъпи мои!) ми помагаха да се концентрирали върху важните неща. Благодаря на Найджъл и Мелиса Хъдълстън за това, че ме взеха под крилото си, когато за пръв път дойдох в Лос Анджелис; благодаря и на Сюзън Картсонис, че ми даде този шанс. Антъни трябваше да понася, в най-голяма степен хленченето и капризите ми, затова посвещавам книгата на него. Образът на Майкъл е вдъхновен от Антъни, така че сами можете да прочетете и да се уверите какъв страхотен човек е съпругът ми. Всичките ми приятели заслужават, моята признателност, но искам специално да спомена имената на Фред Меткалф, Барбара Кенеди Браун и Джейкъб Рийсмог. И най-накрая дължа благодарност за тази и всяка друга своя книга на целия екип в „Орион“, особено на Сюзън Ламб.

Даяна Верити погледна отражението си и се усмихна.

Огледалото в спалнята на майка й бе старо и леко замъглено покрай старинната рамка, но нищо не би могло да накърни ослепителния образ пред очите й. Даяна беше красиво момиче, но никога не е изглеждала по-добре. Чудесно е да си младоженка, но е прекрасно да си млада и красива булка, облечена в рокля, която струва повече, отколкото мнозина изкарват за цяла година, украсена с миниатюрни копринени розички и пришити на ръка кристали, с букет, лично направен от прочут лондонски дизайнер. Косата й блестеше като златна коприна; салонът на Джон Фрида бе отворил специално заради нея в безбожно ранен час и самият Джоел лично се погрижи за филирания й бретон, спускащ се под блестящата диадема с камъни „Сваровски“, черен кехлибар и обработени перли, която придържаше късия й воал. Даяна се изкушаваше да поръча дълъг до земята шлейф, но нищо не биваше да скрива роклята й от очите на гостите, както и от фотографите на Татлър и Хелоу, които се тълпяха пред църквата.

По-добре изобщо да не се омъжва, ако няма кой да види колко прелестно изглежда. Може би снимките щяха да умилостивят баща й за огромната дупка, която Даяна направи в портфейла му. Тоалетите на Бася Зарийска не бяха никак евтини.

— Изглеждаш зашеметяващо, скъпа.

Виктория Верити присви тънките си, безукорно начервени устни и огледа по-голямата си дъщеря с критично око. Даяна бе великолепна, егоистична и разглезена, красива като пеперуда, но днес всеки забелязваше само красотата. На Ърни, годеника й, му струваше скъпо да й осигурява отлично поддържания външен вид, с който тя бе свикнала, но Виктория не се съмняваше, че като види годеницата си, сам ще се съгласи, че си е струвало всяко похарчено пени. Вики си припомни, че сватбеният ден е най-важният в живота на всяко момиче, и май бе точно така. Но имаше и определена категория мъже, за които сватбата беше също толкова важна. Мислеше за бъдещия си зет със сдържано презрение.

Ърнест Фокстън бе лошото момче на издателския бизнес във Великобритания. След като най-безскрупулно окастри една от най-старите издателски къщи в страната, след масови уволнения на персонала и безмилостно орязване на непечелившите имена от списъка с автори, сега заминаваше за Америка. Ърни имаше двойно гражданство, заради майка си, и това се оказа много полезно. Бяха го наели да ръководи „Блейклис“, стара издателска къща в Ню Йорк, чиито акционери смятаха, че има нужда от основно преструктуриране и модернизация. Ърнест беше безскрупулно ловък бизнесмен, мислеше си Виктория, и оценяваше високо предимството да има красива и изискана английска съпруга до себе си, докато се среща с различни хора по благотворителните балове и премиери, от които се състоеше светският живот в Манхатън. Изобщо не се изненада, когато купи пръстен за дъщеря й и побърза да организира сватбата.