Луиз Бегшоу - Жена от класа

— Сигурна ли си, че постъпваш правилно, скъпа? Имам предвид дали го обичаш наистина?

— Стига, мамо. — Даяна я целуна по бузата съвсем леко, за да не се размаже червилото й. — Разбира се, че го обичам. Лудо влюбена съм в него и винаги ще го обичам.

Беше страшно доволна от дипломатичния си отговор. Тъкмо това искаше да чуе майка й, а и не бе чак толкова голяма лъжа. Разбира се, че обича Ърни. Той е красив, облича се елегантно, а и се отнася прекрасно с нея. Никога не й отказваше, каквото и да поиска, и двамата си прекарваха страхотно. Какво повече да иска човек? Каква беше онази стара поговорка? „Еднакво лесно е да се влюбиш в богат и в беден мъж.“ Даяна просто се постара да се влюби в първия вид.

Семейството й бе доста заможно. Баща й е адвокат с много добра кантора на „Линкълнс ин“. Притежаваше красива извънградска къща в Кент и изпрати трите си дъщери в частни училища. Но Даяна копнееше за друг живот; нуждаеше се от нещо повече от ски ваканциите и уроците по езда. Искаше да се облича в дизайнерски тоалети, да си купува диамантени обеци, да лети в първа класа, да си почива на Сейшелските острови или още по-хубаво — на някой частен остров. Не намираше за нужно да се бъхти като роб, за да има всичко това. Добрият Господ я бе дарил с красота и вроден стил, а красотата и стилът са изключително ценни.

Даяна си каза, че е направила точния избор, продължи да се усмихва и да маха на минувачите. Колите спряха, за да сторят път на каретата й да завие на площад „Сейнт Джеймс“. Пред нея се изправи църквата — красив и величествен англикански храм от XVIII век, изграден от камъни с цвета на мед, пред който за нейна радост имаше цял рояк папараци. Даяна изпъна изящните си рамене и нагласи внимателно няколко от гънките на шифона и старинната дантела, за да е в идеална форма за първите снимки. И светлината бе отлична. Всичко щеше да е прекрасно.

Започна да си тананика.

„Тръгвам към църквата и ще се омъжа…“

Майкъл Сисеро се размърда леко под завивките. Беше трудно да се помръдне тяло като неговото. Повече му подхождаше боксовият ринг, отколкото деликатните движения на балетистите. Но тази сутрин имаше стимул да се измъкне незабелязано от леглото. Като начало имаше махмурлук, от който главата му сякаш щеше да се пръсне, и се надяваше, че ако се движи много внимателно, може малко да му се размине. Освен това в леглото му имаше гола жена. Това не е най-лошият начин да се събуди човек. Проблемът е, че не си спомня името й.

Внимателно стъпи с крак върху дървения под в малкия си апартамент. Погледна вдясно и забеляза два използвани презерватива близо до леглото. Каза си, че така ще има една грижа по-малко, вдигна ги и ги изхвърли. Жилището му бе тясно и далеч не в най-добрата част на града, но той поддържаше безупречна чистота в него. Беше въпрос на самоуважение. Майкъл държеше на самоуважението; беше свързано с италианския му произход. Май щеше да е проява на уважение, ако си спомни името на жената.

Почеса тъмнокосата си глава, но пак не му хрумна нищо. Какво ли е последното, което помнеше? „Петолистната детелина“ на Хъдзън Авеню, някъде към осем часа, празнуваха деня на свети Патрик и вече май бе леко пиян. Сигурно я е срещнал там. Може би е ирландка. Макар че всички в Манхатън ставаха ирландци на 17 март.

Майкъл отиде бос до банята, която бе отделена от стаята с тъмен дървен параван, и взе халата си. Беше плътен и тъмносин. Не обичаше сутрин да го виждат голи жени, които не познаваше. Сисеро не беше суетен и нямаше представа колко добре изглеждаше в халата. Тъмният цвят подчертаваше пъстрите му очи, наследство от майка му — французойка, обградени от гъсти черни мигли, които си бяха чисто италиански. Не би могъл да мине за красив; носът му бе изгърбен заради старо счупване, когато един боксьор с черен колан втори дан му го разби в една петъчна вечер, освен това бе едър, с бицепси на тежкоатлет и бедра на кикбоксьор. Тийнейджърките, които обожаваха Леонардо ди Каприо, изобщо не биха го погледнали.

Но това не го засягаше, защото и той не ги харесваше. Майкъл обичаше жените. Сочни, с пищни извивки, като тази в леглото му. Лицето й бе заровено във възглавницата, но имаше хубави едри гърди и прекрасно стегнато дупе с плосък корем. Усети тръпка в слабините. Макар и пиян, усетът му за женска красота не му изневери. Беше с изрусена коса, което по принцип не харесваше, но при подобно тяло можеше да си затвори очите за този недостатък.