Луиз Бегшоу: Жена от класа

Даяна отговори достойно на предизвикателството. Тя не използваше острия си ум — майка й бе сигурна, че има такъв, стига Ди да се порови достатъчно дълбоко в себе си — за друго, освен да си осигури достъп до най-бляскавото ревю на Алекзандър Маккуин или да се сдобие с последната жълта чантичка от телешка кожа на „Прада“, разбира се, от специална лимитирана серия. Беше напуснала колежа и бе започнала работа във Вог като моден асистент. Задоволяваше се с мизерното заплащане и приемаше щедрата издръжка на Ърни. Виктория знаеше, че Даяна организира легендарни партита и е прочута в определени кръгове. Звездният й час настъпи, когато успя да впримчи Ърни и сега се очакваше животът й да е безкрайно бляскаво парти в американски вариант. Само за четири месеца Даяна успя да състави изключителен списък от важни гости, които изобщо не я интересуваха, прелестен прием в „Браун“, великолепна цветна украса, струнен квартет и ръчно изработена сватбена рокля, ушита специално за нея. Ърни щеше да се гордее.

— Не е зле, нали?

Даяна леко се завъртя наляво и надясно, за да се наслади отново на деликатните малки ръкави на раменете и чак неприлично изрязания корсаж, на дълбоко спускащия се гръб, покрит с нежна коприна в стила на древногръцките богини, както и на белите сатенени пантофки, избродирани с нежни златни нишки.

— Направо е прекалено хубава.

Сузи Амбърсън, главната шаферка на Даяна и нейна по-малка братовчедка, се усмихна завистливо. Не е честно тя да изглежда толкова прелестна, кестенявата й коса беше копринено мека и лъскава, стройната й фигура блестеше в бяло: самата Пепеляшка. Какво, за бога, видя в нея Ърни? Момичетата шушукаха, че миналата седмица Даяна е летяла до Манхатън „само за да оформят веждите й“ в салона на Джон Барет в „Блумингдейлс“. Цял Лондон вече говореше за сватбата.

Софи Райс-Джоунс предпочете по-семпла рокля. Според мен прояви изключително добър вкус.

— Скъпа… — Даяна я погледна с блестящите си сини очи, които беше подчертала със синя спирала и въпреки това имаха съвсем естествен вид. — Ужасно бъркаш. Минимализмът изобщо не е модерен. Отживелица от деветдесетте години. Днес всички се стремят към модерната класика.

— Модерна класика — повтори Сузи с лек сарказъм, само толкова смееше да си позволи. В крайна сметка не можеше да се държи грубо с булката, макар да е главната й шаферка. Даяна избра тоалетите на шаферките и всички бяха много стилни — наситенозелени рокли от кадифе с висока талия, малки букетчета от розови пъпки, заобиколени от пухкави облачета от дребни бели цветчета, и по една напълно разцъфнала бяла роза, забодена в косите им.

Сузи се намръщи. Бе й отказано дори дребното удоволствие да се оплаква, че Даяна я е издокарала като лелка.

— Точно така. — Даяна се напръска с розова вода — днес не би използвала нещо толкова натрапчиво като парфюм.

— Сватба, на която гостите са облечени официално. С дълги рокли, шлейфове, воали и диадеми. Класически валс, вместо безвкусно диско от осемдесетте години. Знаете ли, че съм поръчала на вратата да стои един от шаферите и да раздава карамфили на всеки от гостите, който се появи без цвете в бутониерата?

Колко предвидливо.

Даяна й отправи бляскава усмивка и Сузи изпита неприятното усещане, че тя се забавлява от хапливите й забележки. Щеше й се поне леко да й вгорчи деня, но всъщност й достави удоволствие. Което бе съвсем типично за Даяна Верити — никога не се е трудила за каквото и да било, просто се носеше по течението. Направо отвратително.

— Обичам да помагам на хората, когато нямат представа как е редно да се държат — отвърна Даяна.

Сузи се изчерви и грабна букета си. Кучка. Мразеше я, от върховете на сатенените й пантофки до елегантните, идеално оформени вежди.

— Побързай, скъпа. — Виктория надникна иззад паравана, където си обличаше розовия костюм на „Шанел“. — Не бива да караме каретата да ни чака.

Ърни Фокстън седеше в кабинета в дома си и тракаше по клавиатурата на компютъра. Беше прекрасно слънчево утро в Челси и кумът му, великолепен в дневния си костюм, забавляваше шаферите с неприлични вицове. Но Ърни не забелязваше нищо. Бе спуснал щорите и безупречните ръбове на панталоните му се виждаха на приглушената светлина от монитора. Проверяваше акциите си в интернет. Този сутрешен ритуал никога не се променяше. Не виждаше причина да го прави сега само защото щеше да се жени.

Ей Оу Ел отново се бяха вдигнали. Супер. Спечели над четиристотин процента само от това „бебче“, но нямаше никакво намерение да си прибира парите засега. Какво още? Американските му акции бяха спаднали малко, както и индексът „Дау Джоунс“, но това не го обезпокои. Ърни познаваше добре финансовия свят и знаеше, че „Дау Джоунс“ върви само в една посока — нагоре. В случай че си готов да изчакаш няколко месеца, за да може неизбежните „корекции“ да се уравновесят. Само слабохарактерните, глупаците, в чиито вени тече кръв, а не ледена вода, продават, когато нещата загрубеят леко. Купуваш и стискаш здраво и накрая винаги печелиш.