Луиз Бегшоу: Жена от класа

Набра няколко букви на клавиатурата. БЛКИ, акронимът на новата му издателска компания. Добре, рейтингът се бе вдигнал с пункт и една осма само заради новината, че Грант Валънтайн е уволнен и той е заел мястото му. Това е достатъчно важно, за да впечатли новите му шефове още преди да слезе от самолета „Конкорд“ или да им е представил прелестната си млада съпруга. О, да! Съпруга. По-добре да не я кара да го чака. Набързо продаде няколко фючърсни акции от памука, за които не беше сигурен как ще вървят, и купи още малко от тези на „Блейклис“. Тържествуваше.

Всичко се нарежда чудесно и ще продължи така.

Ърни изключи компютъра и дръпна завесите, за да позволи на дневната светлина да нахлуе в мрачния кабинет, обзаведен в бургундскочервено и махагон. На бюрото му приятно съскаха мехурчетата в чашата с шампанско „Крут“. Взе я и отпи замислено. Леко отпускане преди церемонията. Истинска досада, но трябваше да се изтърпи. Освен това Даяна го увери, че събитието ще се отрази подобаващо в пресата. Родителите му, и двамата покойници, бяха различни. Баща му беше безскрупулен търговец от Ийст Енд, а майка му — готвачка във футболния клуб „Челси“. Усърдната работа и усетът за финансови операции на баща му осигуриха парите за учението на сина в „Итън“, където Ърни не усвои много от академичната материя, но попи достатъчно от снобизма на съучениците си, за да се срамува ужасно от родителите си. Работеше къртовски, интересуваше го само печалбата и в крайна сметка спечели достатъчно пари, за да заличи срамното петно на произхода си. На сватбата му днес щяха да присъстват най-различни особи от лондонското светско общество с достатъчно титли дори и за „Аскът“, а и булката беше от висшето общество, макар и без пари. Ърни нямаше нужда от средства, а от онова, което Даяна можеше да му донесе. В Ню Йорк тя щеше да е отлична препоръка. Подходящият детайл, който да допълни образа му. Беше убеден, че е взел вярното решение.

Изключи компютъра си и слезе по спираловидната стълба от бронирано стъкло до първия етаж, където Джералд, кумът му, го чакаше заедно с шаферите.

— Готов ли си, старче? — попита го Джералд. — Все още имаш време да избягаш.

Останалите се засмяха.

— Ще стане голяма каша. — Ърни се ухили. — А и ще изтървем напиването след това.

— Вярно. По-добре да докарам колата. — Джералд нагласи цветето в бутониерата си и отиде да извика шофьора.

— Знаеш ли, че Сузи е ужасно разстроена — обади се Хари, братовчедът на Джералд. — Все се надяваше, че ще си неин.

— Ще има много разплакани девойки, не е само Сузи, много благодаря. Все пак само ще се женя, няма да умирам — намигна му Ърни. — Ще имам нужда и от малко време за лудории.

Засмяха се и тръгнаха към очакващата ги кола.

Даяна се облегна в каретата и помаха с ръка като кралицата. Хората по улиците спираха да я погледат, радваха й се — булка в каляска, теглена от конски впряг, сияеща от цялото внимание наоколо. Някои от мъжете се зазяпваха в бялата й гръд, преливаща над стегнатия корсаж на роклята, и подсвиркваха и дори подвикваха одобрително. Това май й харесваше най-много. Японски туристи и някой заблуден американец се спираха и я снимаха, а тя отмяташе воала и ги озаряваше с ослепителната си усмивка — специално избелена с помощта на козметичната стоматология само преди седмица.

Това бе нейният ден да е екстравагантна. Баща й не биваше да се оплаква от разходите. Откакто започна да се среща с Ърни, той престана да й натяква да уреди живота си и да си намери подходяща работа, слава богу. Имаше си работа. Вярно, не беше такава, с която може да си плаща сметките, но сега Ърни щеше да го прави вместо нея. Даяна погледна надясно и забеляза млада жена с куфарче да крачи към „Пикадили“. Беше с хубав костюм — силно втален и лимоненожълт, което чудесно подхождаше на кестенявата й коса. Даяна се опита да определи дизайнера. Напомняше на Ричард Тайлър, но човек не срещаше много от тоалетите му в Лондон. Територията му е Лос Анджелис. Но можеше и да е негово творение. Все едно, каква глупачка само. Да работи всеки божи ден за мизерна заплата. Даяна забеляза, че момичето е красиво. Може би не като нея, но пък кой ли е? Прехапа долната си устна, за да не се ухили широко, което щеше да е неприлично за истинска дама. Това момиче би трябвало да си намери стабилен богат съпруг и да действа по традиционния начин. Може и да е началото на новото хилядолетие, но традицията никога не излиза от мода.

Майка й стискаше ръката й, докато й помагаше да се качи в каретата, и повдигаше внимателно полите на роклята й, за които Даяна бе сигурна, че Сузи се надява да види окаляни на церемонията.