Шумът от клаксоните на колите в сутрешното задръстване достигаше приглушен до шестия етаж. Поредното утро в Манхатън.
„Грийн Егс“ беше мечтата на Майкъл. Баща му имаше ресторант на Сити Айлънд, много популярно място, в което се предлагаше истинска италианска храна, никакви салати „Цезар“, само пресни хлебчета с билки и зехтин. Винаги оставяше бутилката с анасонов ликьор заедно с кафето, когато клиентите приключваха с храненето. Бизнесът вървеше много добре, а сладоледите му бяха толкова търсени, че той се замисляше да разшири заведението със сладоледен салон. Малко помощ би му дошла добре, но Майкъл упорито вървеше по свой път, толкова настояваше, че баща му се бе отказал да го притиска. Оплакваше се, но беше и много горд с него. Харесваше настойчивостта на сина си.
Истината бе, че Майкъл Сисеро, съвсем неочаквано обикна книгите. Като дете не четеше изобщо; баща му много харесваше софтбола, но не ходеше в местната библиотека. Когато майка му почина от рак на гърдата, Майкъл бе само на четири и баща му с много труд отгледа момчето и двете му сестри, като се стараеше да имат винаги хляб на масата. Пазаруваха евтино, като си купуваха последните късове месо, което магазините намаляваха в края на деня. Франческо приготвяше всичко в тенджерата и четиримата си хапваха царски, макар да бяха бедни като просяци. Един ден леля му се отби да ги види, остави пушена шунка и една стара енциклопедия, която не й трябваше. Майкъл скучаеше и започна да я чете.
След няколко месеца бе изгълтал повечето статии. Попиваше като гъба и изпревари повечето деца в „Джуниър Хай 124“, непретенциозно име за съвсем обикновено училище в Бронкс. След това спечели стипендия за колежа „Сейнт Джейкъбс“, докъдето ходеше пеша повече от миля и още една с автобуса и обратно всеки ден. На Майкъл много му харесваше. Така излизаше от дома си и наистина имаше възможност да чете. Влюби се в книгите. Четеше исторически романи за Древния Рим, преводни книги за походите на Александър Велики, фантастични истории, всичко. Прочете Клетниците само за десет дни, като не правеше нищо друго, освен да чете, стоеше буден понякога до два след полунощ, като си светеше със свещ до леглото, вместо с фенерчето, което можеше да събуди баща му.
Би било добре да продължи образованието си, но Майкъл беше бял мъж и не страдаше от видими недъзи, ако не се брояха ужасната му прическа и любовта му към филмите с кунгфу. Стипендиите бяха заети от момичета с по-слаби оценки от неговите и това засили вродения му сексизъм. Около него винаги имаше много момичета и това го правеше самоуверен и арогантен; макар да си падаше по книгите, беше истински здравеняк. Не обичаше колективните спортове, защото беше прекален индивидуалист. Започна да вдига тежести на девет години и оттогава не престана.
Когато навърши тринадесет, Майкъл се захвана с карате. Нямаше смисъл да си губи времето с хокей или футбол, след като училищните побойници през ден го пребиваха, за да му вземат парите за обяд. След два месеца тренировки Майкъл ступа здраво най-големия побойник и после никой не смееше да го закача. Но и няколко пъти наби разни други хлапета. Ако се върнеше назад, може би щеше да се засрами от себе си, но Майкъл не отделяше много внимание на миналото. Беше отдавна; такъв е животът на улицата. Биеш или те бият.
Момичетата го разглезиха. Пишеха му домашните и му подреждаха стаята. Имаше навика да говори прямо, което особено се нравеше на някои от тях. Той плащаше сметката, когато излизаше на срещи, макар и да ставаше дума само за газирана вода и пай в местното заведение за бърза закуска, и никога не правеше компромиси. Ако някое момиче се оплачеше от строгия му режим на тренировките по карате, късаше с него. Това не притесняваше Майкъл, защото винаги имаше друга сладурана, която чакаше да заеме овакантеното място.
Смяташе жените за слаби и красиви създания, бъдещи съпруги и майки. Нямаше нищо против момичето да е умно.
Всъщност не можеше да понася глупостта. Не бе много добър в свалките по баровете, защото изпитваше непреодолимо желание да каже на всяка глупачка, че е глупачка.
Миналата седмица ходи в бар в Уест Сайд с приятеля си Големия Стив, който живееше в Уесчестър. Големия Стив се заливаше от смях и го дразнеше с жената, която онази вечер седна на бара до него, сложи ръка на рамото му и загледана в очите му, сподели с него историята на объркания си живот. Майкъл се обърна към нея и й отвърна: „Знаеш ли, наистина нямам желание да слушам сълзливите ти истории. Току-що се запознахме“. Тя се засегна. Толкова по-зле за нея. Не го биваше в преструвките.
Читать дальше