Луиз Бегшоу: Жена от класа

Усети неистова жажда. Взе бутилка газирана вода от хладилника и я изпи на един дъх. Почувства се малко по-свеж, включи кафе машината и отиде да си вземе един бърз душ. Жената похъркваше леко; вероятно и тя бе пияна като него от предната вечер. Обръсна се и се огледа в малкото огледало, после си сложи бяла риза и черен костюм. Не беше идеален, но му ставаше. Имаше шест костюма, всички еднакъв модел и вид, три тъмносини и три черни. Така не се налагаше да се чуди какво да облече сутрин.

Майкъл обичаше да е точен, особено когато трябваше да иде на работа. Фирмата бе лично негова, така че никой не би могъл да го уволни; но това не е оправдание за немарливост. Отговаряше пред себе си, а Майкъл Сисеро бе строг шеф. Беше на трийсет години и възнамеряваше да изгради успешен бизнес, независимо колко ще му струва. Засега компанията бе малка, но си е само негова. Обличаше се и се държеше така, както искаше да изглежда издателската му къща.

Кафето стана тъкмо когато си слагаше ръкавелите. Поръчваше си ризите в Англия при една стара приятелка, която вече бе омъжена, но все още беше леко увлечена по него. Майкъл предпочиташе европейския стил ризи с дупки за ръкавели. Налагаше му се да се катери пеша шест етажа до малкото си студио, но всяка седмица си лъскаше обувките, косата му бе къса, а облеклото — елегантно, доколкото можеше да се постигне без много пари.

Майкъл Сисеро вдъхваше респект в офиса и извън него. Наля в две големи чаши кафе с аромат на лешник, черно и димящо, занесе едната на жената, побутна я лекичко и доближи чашата до лицето й.

— Събуди се, захарче. — Усмихна се широко на собствените си притеснения. Изобщо нямаше нужда от име. Всички отговаряха на едно и също. „Захарче“ или „скъпа“. Номерът минаваше при всички — от възрастни дами до гимназистки.

— Ооох… — Тя изпъшка и седна в леглото, при което гърдите й се люшнаха изкусително и за миг той се замисли дали да не закъснее за работа. — Къде съм?

Майкъл притисна пръстите й около чашата. Ноктите й бяха прекалено дълги. Не можеше да понася тази мода — нокти, които направо можеха да ти извадят очите. Целият му гръб бе изподран, пареше, докато се къпеше. Явно се е забавлявала добре.

— Намираш се на улица „Ленърд“, в центъра, между „Уест Бродуей“ и „Хъдзън“.

— Точно така — неуверено отвърна тя.

Погледът й се проясни и тя леко потръпна, сякаш си спомни всичко. Зърната на гърдите й се втвърдиха като малки розови пъпки, тя изпъна рамене и отметна дългата си коса.

— О, Мики, беше страхотен. Не помня някога да ми е било по-хубаво.

Прокара едрите си длани по кожата й, обгърна гърдите й и целуна зърната им. Елементарна проява на учтивост. Тя потръпна сладостно и подканващо отметна завивките. Краката й бяха с приятни извивки, но ноктите им бяха лакирани, което е лош знак. Беше от тигриците в леглото, но не ставаше за разговор.

— Метна ме през рамо и ме понесе от бара на Мик Рууни! — Тя се засмя. — Много си силен.

Спомените нахлуха в съзнанието му. Казваше се Дениз. Супер. Явно бирата не бе замъглила много зрението му снощи, но пък сигурно не е чувал добре. Тя се смееше пискливо, цупеше се и използваше онзи задъхан гласец на малко момиченце, който ужасно го дразнеше.

— Благодаря, Дениз. И ти беше страхотна.

Лицето й помръкна.

— Казвам се Елиз.

— Така казах. Но сега си изпий кафето, скъпа. Много ми се иска да остана и да палуваме, но трябва да ходя на работа.

— Не можеш ли да си вземеш почивен ден?

— Не — отряза я Майкъл.

Сега си спомни и секса. Беше приятно; използваха цялата стая. Тя се притискаше в него и стенеше. Тогава почти не усети драскотините от ноктите й.

Елиз стана и се наведе, за да събере разпилените си дрехи — къса пола, боти, тясна блузка и джинсово яке. Майкъл се приближи и обхвана дупето й с ръце. Определено имаше страхотно дупе. Беше готова и се притисна към дланите му, докато той си играеше с нея.

— Ще те видя ли пак?

— Разбира се. Обличай се, а аз ще ида да взема химикалка.

Тя послушно навлече дрехите си, без да използва душа. Майкъл й намигна, като демонстративно си записваше номера й, после я изпрати до вратата и решително я отвори, докато Елиз се притискаше към него.

Поредната случайна среща, която не искаше да повтаря. Изпи втора чаша черно кафе, като нарочно го изгълта по-горещо, за да опари гърлото му и да го разбуди напълно. Закъсняваше и се мъчеше да се пребори с гаденето, предизвикано от токсините, които задръстваха кръвта му.