Луиз Бегшоу: Блясък

Джейн Морган й бе повярвала. Напусна заседанието в „Блясък“ усмихната. За пръв път в живота си се чувстваше добре, след като е загубила. Позира за снимки с Хайя и Сали. Сали беше в средата — шефът, победителят, а Джейн нямаше нищо против.

Сега имаше други неща, за които да мисли. Като например да започне отначало. И да излекува сърцето си.

Когато репортерите най-сетне се разпръснаха, Джейн тръгна към лимузината си. Настани се на задната седалка, сложи си тъмните очила и въздъхна дълбоко и с истинско облекчение.

— Към летището, моля.

Шофьорът докосна почтително козирката на шапката си.

— Да, госпожице.

Отиде до гишето за билети, без да бърза особено. Пътуването с първа класа означаваше, че можеш да се качиш на първия свободен полет.

— Опасявам се, че имаме само едно свободно място, госпожице. Място 1Б устройва ли ви?

— Чудесно — отвърна Джейн, макар че обикновено сама избираше мястото си. Сега сви рамене. — Няма значение.

— Прекрасно — каза стюардесата и погледна крадешком към колежката си. — Значи всичко е готово. Приятен полет.

Когато се качи на борда, Джейн се озърна в първокласния салон, който бе празен. Обърна се към стюардесата.

— Казаха ми, че само място 1Б е свободно.

— Точно така, госпожо, всички места са резервирани. Да ви заведа ли до вашето…

Но Джейн вече крачеше през салона. Страхотно, сега пък щяха да закъснеят заради всички тези качващи се в последния момент пътници. Но тя нямаше да остави това да развали настроението й. Не и точно сега, не и днес.

Имаше поне още един пътник — виждаше се тилът на мъжа, седнал на място 1А. Край със спокойния полет. Джейн грабна куфарчето си и го вдигна нагоре.

— Нека аз да го кача — каза той, изправи се и излезе на пътеката.

Джейн остана без дъх. Крейг Левин.

Той пое куфара й, както в онзи първи ден, и го вдигна с лекота, за да го сложи в багажното над главите им.

— Няма да седя тук — заяви тя и се огледа диво за стюардесата, но жената сякаш се бе изпарила, след като се бе усмихнала дискретно.

— Ще седнеш, ако искаш да летиш с този полет. Няма други места.

— Огледай се наоколо.

— Купих всички.

Джейн примигна.

— Моля? Купил си всички места в първа класа?

— Само за да може да седнеш до мен. Мисля, че ще се съгласиш, че подобен жест заслужава уважение поне малко. Седни.

— Крейг…

— Казах седни.

Тя седна.

Той се наведе и я целуна нежно, но собственически по устните.

— Видях какво направи днес. Това беше смела постъпка, Джейн. Много добре.

— Тя е подходящият човек. — А ти си подходящата жена за мен — каза той. — Да видим дали не мога да те размекна поне малко. — Джейн зяпна, докато той бъркаше в джоба си, а после извади оттам кутийка с пръстен. Тя закри устата си с ръце. Крейг отвори кутийката и й показа нежната златна халка, обсипана с изумруди. — Беше на майка ми. — Взе треперещата й ръка и внимателно сложи пръстена. — Това е самата истина — ти си създадена да бъдеш моя жена и ничия друга. Не мога да спя без теб. Дори и само мисълта, че друг мъж може да те докосне, е непоносима. Затова има само един начин да те задържа при себе си. Изпреварващ удар. — Левин я целуна отново, много по-страстно, желаеше я веднага и мразеше, че се налага да чакат пет часа.

— Невероятно предложение.

— Не ти правя предложение. Заявявам правата си. Ти си моя, моята жена. Моята съпруга.

— Да — отвърна тя, разтопена от щастие и желание, както и от безкрайно вълнение. — Твоя съпруга.

Двамата се целунаха страстно, после по-нежно и ръцете му обгърнаха тялото й.

— За бога — възкликна с широка усмивка Джейн, когато най-сетне успя да си поеме въздух. — Ще бъде много забавно.

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/6371

Издание:

Луиз Бегшоу. Блясък

Английска, първо издание

ИК „Хермес“, София, 2010

Редактор: Даниела Атанасова

Коректор: Здравка Петрова

ISBN: 978-954-26-0833-2