Луиз Бегшоу: Блясък

— Да откажа? — Джабер се подпря на лакти и се загледа в разкошната й тъмна коса, разпиляна върху белите чаршафи от египетски памук. — Не можеш да откажеш на съдбата си, когато те повика. Така се обричаш на вечно съжаление.

Тя се завъртя по корем, за да се приближи до него, лекичко го целуна по ухото и обсипа с целувки шията му.

— Именно затова трябва да замина.

— Хайя. — Той въздъхна. — Състоянието на краля не е никак добро. Може да почине по всяко време, докато те няма. Ще станеш кралица на Гада, а ще седиш в някаква заседателна зала в Лос Анджелис! Как би изглеждало това?

— Би показало, че не си човек, който прави компромиси с принципите си — каза тя. — Ти пое риск, когато се ожени за мен, Джабер. Знаеш каква жена съм — бизнес дама, професионалист. Да, оставих това настрани. Но няма да позволя да разрушат всичко, което съм създала. Нека да спася компанията. Само един ден. Това е единственото, за което те моля.

Той поклати глава.

— Хайя, не мога да ти откажа. Но се постарай да приключиш възможно най-бързо и се качвай в самолета в мига, в който излезеш от залата. — Джабер въздъхна. — Жени. Човек би си помисли, че ще ми е по-лесно като крал.

Тя го удари по гърдите и се усмихна широко.

— Нямаш шанс.

— Трябваше да се оженя за онази далечна братовчедка — мрачно отрони Джабер. Прегърна жена си и я притисна здраво към себе си. Хайя се удиви на неизтощимата му енергия.

— Нищо. — Той я целуна игриво, подканящо. — Ще ти дам възможност да ми се отплатиш.

— Пресата ще бъде там — сподели Сали с Джейн без увъртане. — Научили са какво става, както и за скарването ни.

— Казала си им?

— Не — студено отвърна Сали. — Има три адвокатски кантори, замесени в случая, Джейн.

Джейн стисна устни. По дяволите.

— Значи трябва просто да се облечем като за случая и да се държим цивилизовано. Ако анализаторите сметнат, че сме се хванали за гушите, началното предлагане на акции на борсата ще бъде разочароващо. Трябва да разберат, че си оставаме един екип — поне двете с теб. Хайя е извън играта.

— Съгласна съм. Ще се видим в понеделник — отсече Сали и затвори.

Джейн остана заслушана в сигнала от слушалката. Бавно затвори телефона. Нямаше никакво съмнение, че в понеделник следобед ще сключва сделки с институциите, които ще й дадат контрол над компанията. Защо тогава се чувстваше толкова потисната?

Телефонът й звънна отново и тя подскочи. Оказа се обаче само двойният сигнал, който означаваше, че се обажда управителят на сградата.

— Да, Ортис?

— Госпожице Морган, имате доставка. Господи, каква доставка само. — Възрастният господин се смееше. — Цветя от господин Левин.

Тя потрепери. Защо постъпваше така? Нима не бе достатъчно ясна? Искаше да скъсат напълно.

— Можеш да ги качиш.

— Не, госпожице, аз не мога. Но хората на доставчика ще ги качат.

— Какво искаш да кажеш?

— Изпратил ви е цветя — цял камион цветя. Сигурно има стотина букета. И саксии. Има дори и цъфнало портокалово дръвче. Тук долу ухае доста приятно, госпожице.

— Камионът още ли е долу?

— Сега го разтоварват.

— Не — отсече Джейн. Сега болката й бе ярка и режеща като диамант. — Ортис, откажи доставката, ясно? Не ги искам. Кажи на хората да ги върнат обратно.

Последва мълчание, но човекът знаеше, че не бива да спори с нея.

— Да, госпожице. Някакво съобщение?

Тя се замисли.

— Да. Предай: „Всичко или нищо“.

Тя затвори отново телефона и избяга в градината на покрива. Там нямаше телефон и бе достатъчно високо, за да не може да я види никой. Тук можеше да се отпусне на шезлонга край японския фонтан, да погледа небето и да се порадва на малко спокойствие.

Сърцето ми не може да го понесе, каза си Джейн. Знам, че всички си мислят, че съм от камък. Но ме боли да го обичам, толкова силно ме боли.

Реши да отседне в хотел — във „Виктрикс“ до Сентръл парк. Хубаво и анонимно място, без никакви входящи обаждания; щеше да остане там до полета в понеделник сутрин.

Крейг щеше да разбере посланието. Обичаше го прекалено много, за да играе ролята на негова лична любовница. А може би и неразумното й сърце също щеше да схване посланието. Тъгата съществува, за да те накара да продължиш напред.

Крейг Левин седеше на бюрото си и се опитваше да се концентрира. Зад гърба му огромните прозорци гледаха към Уолстрийт. Това бе офис, подходящ за господаря на вселената, и негово лично място за забавление. Беше поръчал да го проектират като кабинета на Гордън Геко във филма; това бе поучителна история, но Левин я използваше и като средство за мотивация.