Луиз Бегшоу: Блясък

Хайя затвори папката с отчета на компанията и се обърна да погледне охранителите и чиновниците си.

— Оставете ни.

— Но, принцесо…

— Можете да изчакате пред вратата.

Последваха неохотно поднесени поклони и после всички кротко се изнизаха през вратата. Хайя изгледа Ал Джамир.

— Когато се омъжих за Негово Височество, му заявих, че нямам намерение да загърбвам предишния си живот.

— Но събитията…

— Да. Всички знаем какво се случи. — Нямаше да позволи да засегнат промяната в положението й. — Въпреки всичко, Ахмед, аз основах тази компания. Аз създадох духа й. Аз наложих етичните норми. Нещо, което Сали и Джейн очевидно искат да премахнат. Няма защо да се страхуваш. Днес ще бъде последният ден, в който се потапям в света на бизнеса. Знам дълга си.

Тя загърна по-здраво раменете си с копринената роба и дипломатът остана впечатлен. Това беше самата истина — независимо от произхода си Хайя ал Джабер се държеше така, сякаш короната вече бе на тъмнокосата й глава.

— Но ти и всички останали трябва да разберете нещо. Няма да допусна те да унищожат това място. Днес е последната среща. И ще направя така, че да се запомни.

Той замълча пред гнева й.

— Можеш да ги повикаш обратно — заяви Хайя величествено, надменно.

Тя отново се върна към отчета.

Сали изпрати въздушна целувка на ликуващата тълпа и лекичко размаха само връхчетата на лакираните си пръсти.

— Благодаря на всички, много ви благодаря!

Мина по червения килим и се приближи до очакващите я превъзбудени репортери. Светкавиците блеснаха като фойерверки, а цяла гора от дълги микрофони се появи пред лицето й. Арабската принцеса не им бе обърнала никакво внимание и това бе лошо, но какво пък толкова? Сали бе истинското златно момиче, любимката на Америка! Репортерите се заблъскаха напред, крещяха въпросите си към звездата.

— Сали! Време ли е за твоето отмъщение?

— Кой е собственик на „Блясък“?

— Това американска компания ли е?

— Какво ще кажеш на почитателите?

Последният въпрос бе отлично подадена топка. Сали престана да се усмихва за фотографите и се обърна към камерата.

— Искам да им благодаря за любовта и подкрепата! Не бих могла да постигна това без вас! — измърка тя.

— Какви са плановете ти, Сали?

— Знаете колко много обичам „Блясък“! Тук съм само за да оправим нещата. — Тя отправи към цяла Америка прочутото си намигване. — Няма защо да се притеснявате, защото аз съм тук и ще се погрижа всичко да се нареди, както трябва.

— Но принцеса Хайя! Джейн Морган!

— Обичам тези дами — бодро отсече Сали. — Но всеки знае, че „Блясък“ това е Сали Нелсън! Сега, ако ме извините, трябва да се захващам за работа.

Изпрати нова въздушна целувка направо в телевизионните камери, завъртя се на високите си токчета от „Маноло“ и мина гордо по червения килим, докато портиерите я поздравяваха.

Репортерите коментираха възбудено. Сали Нелсън знаеше как да застане пред камера. Получиха онова, което им бе нужно. Сали бе звезда.

Тя щеше да им даде да се разберат на другите две. Никой от папараците не се съмняваше в това.

— Точно отпред е, госпожице Морган.

— Знам къде е магазинът — отсече Джейн. Преглеждаше документите от банкерите си. Всяка дума в правния текст имаше значение. Понякога адвокатите пропускаха нещо, нямаше им вяра.

— Отпред ли да ви спра? — Шофьорът й се взря в пътя напред. — Определено се е събрал много народ. Вижте само каква тълпа!

— Не. Направете ляв завой тук.

— Ляв?

Да не беше глух?

— Да — сопна се тя.

— Но „Блясък“…

— Не отиваме към „Блясък“, а към складовата база. Има закрит паркинг между склада и офисите.

— Не искате никой да ви види — каза шофьорът, разбрал най-сетне.

Точно така.

— Не обичам шума.

Той погледна в огледалото за обратно виждане към кестенявата й коса, която бе подстригана спретнато на къса черта. Прическата бе строга като самата нея. По дяволите! И бодливите свинчета не бяха толкова настръхнали като нея.

Но Джейн Морган плащаше добре, наистина много добре, а коледната му премия се измерваше в хиляди долари. Синът на колегата му, онзи с недъгавия крак, бе тормозен в училището си и тогава госпожица Морган бе платила обучението му в частен католически колеж. Сега хлапето имаше най-високи оценки на изпитите и Рафаел смяташе, че може да спечели стипендия за университет от престижната „Айви лийг“.

Преглътна и замълча. Тя не се сближаваше със служителите. В това нямаше нищо лошо. Всички, които работеха в „Моргана Инк“, знаеха кой е шефът.