Касандра Клеър - Ангел с часовников механизъм

Теса гледаше надолу към реката. Мирисът на сол, прах и гнилоч се издигаше от водата и се смесваше с мъглата. Все пак имаше нещо величествено в реката, която сякаш носеше по течението си тежестта на времето.

— Сладка Темза, ромони си ти, до края на моята песен — прошепна тихо тя. Обикновено не би рецитирала стихове пред който и да било, но в Джем имаше нещо, което й даваше увереност, че каквото и да направи, той няма да я съди.

— Чувал съм тази част от стих и преди — рече той. — Уил ми го е казвал. От къде е?

— „Проталамия“. — Теса се намръщи. — Не предполагах, че Уил чете поезия.

— Уил чете постоянно и има услужлива памет. Малко неща забравя.

Интонацията на гласа му издаваше, че в думите му има нещо повече от обикновено споменаване на факт.

— Ти харесваш Уил, нали? — каза Теса. — Имам предвид, привързан си към него.

— Обичам го като брат — отвърна спокойно Джем.

— И имаш основание — рече Теса. — Колкото и ужасно да се държи с останалите, теб те обича. Мил е. Какво си направил, за да се отнася толкова различно с теб?

Джем се облегна на парапета. Гледаше към нея и все пак погледът му бе зареян надалеч. Потропа с пръсти върху нефритената дръжка на бастуна си. Теса реши да се възползва от разсейването му и си позволи да го погледа, наслаждавайки се на странната му красота на фона на лунната светлина. Бе като сянка от сребро, тъй различен от мощните синьо, черно и златно, които характеризираха Уил.

Най-после той каза:

— Нямам представа. Мислех, че е защото и двамата сме без родители, и се чувстваме по един и същ начин…

— И аз съм сирак — напомни му Теса, — както и Джесамин. Не мисля, че той е като нас.

— Не, не е — очите на Джем издаваха, че има нещо, което той премълчава.

— Не го разбирам — каза Теса, — в един миг е мил, в следващия става отвратителен. Не мога да преценя дали е добър или жесток човек, дали е изпълнен с любов или с омраза…

— Какво значение има? — попита Джем. — Някой изисква ли такава оценка от теб?

— Онази нощ — продължи тя, — в твоята стая, когато Уил влезе, каза, че е пил цяла нощ, но после, по-късно, когато ти… тогава той изтрезня. Виждала съм брат си пиян. Знам, че алкохолът не може да изчезне за секунда от кръвта ти. Дори когато леля ми изливаше кофа студена вода върху лицето на Нат, той не можеше да се отърси от опиянението, не и ако наистина е пил. А и Уил не миришеше на алкохол. На следващата сутрин нямаше махмурлук. Но защо ще лъже, че е пиян, ако не е?

Джем сякаш се предаде.

— В това е загадката на Уил Херондейл. И аз съм се чудел същото. Как може някой да пие толкова много и да остане жив, а още повече да се бие добре като него. Затова една нощ го проследих.

— Проследил си го?

Джем се усмихна лукаво.

— Да. Той излезе, уж по някаква работа, и аз тръгнах подире му. Ако знаех какво ще последва, щях да си взема по-здрави обувки. Цяла нощ обикаляше града, от „Сейнт Пол“ до пазара Спиталфилд, а после до Уайтчапъл. Отиде до реката, разходи се по пристанището. Нито веднъж не спря и не заговори никого. Все едно следях призрак. На следващата сутрин бе готов с поредната цинична история за подвизите си. Никога не настоях за истината. Ако иска да ме лъже, значи си има причина.

— Той те е излъгал, а ти му имаш доверие?

— Да — отговори Джем, — имам му доверие.

— Но…

— Той лъже постоянно. Винаги измисля история, която да го представи във възможно най-лоша светлина.

— Казвал ли ти е какво е станало с родителите му? И дали е било истина или лъжа?

— Не изцяло. Отделни случки — каза Джем след дълга пауза. — Зная, че баща му е напуснал нефилимите, преди Уил да се роди. Влюбил се в момиче мундан и когато Съветът отказал да я направи ловец на сенки, той напуснал Клейва и избягал на много отдалечено място в Уелс. Смятали, че там никой няма да ги закача. Но от Клейва били бесни.

— Майката на Уил е била мундан? Значи той е само наполовина ловец на сенки?

— Кръвта на нефилимите е по-силна — каза Джем, — затова има три правила за тези, които напускат Клейва. Първо, трябва да прекратиш всякакви контакти с ловците на сенки, които си познавал, дори да са ти роднини. Те нямат право да общуват с теб, нито ти с тях. Второ, не можеш да викаш Клейва на помощ, независимо в каква опасност се намираш. И трето…

— Кое е третото?

— Дори да напуснеш Клейва — каза Джем, — децата ти все още принадлежат на него.

Теса потрепери леко. Джем стоеше неподвижен, с поглед, вперен във водата. Сякаш можеше да види отражението на Уил в сребърната й повърхност.