Касандра Клеър - Ангел с часовников механизъм

— На всеки шест години — каза той, — докато детето стане на осемнайсет, представител на Клейва посещава семейството и пита детето дали иска да напусне дома си и да се присъедини към нефилимите.

— Не мога да си представя, че някой би го поискал — каза Теса, отвратена, — тогава никога няма да видиш семейството си, нали така?

Джем кимна.

— И Уил се е съгласил на това? Въпреки всичко се е присъединил към ловците на сенки?

— Отказал. На два пъти. Но един ден, когато бил на около дванайсет, Уил потропал на вратата на Института и Шарлот му отворила. Тогава самата тя е била на осемнайсет. Уил стоял на стълбите. Тя ми разказа, че е бил покрит с прах и мръсотия от пътя, сякаш е спал на улицата. Той рекъл: „Аз съм ловец на сенки, един от вас. Трябва да ме приютите. Няма къде другаде да отида“.

— Казал е това? Уил? „Няма къде другаде да отида“?

Джем се поколеба.

— Нали разбираш, че това е информация, която съм научил от Шарлот. Уил не ми е споменавал и дума за това. Но тя каза, че това са били думите му.

— Не разбирам. Неговите родители трябва да са загинали. Иначе са щели да го потърсят.

— Направили са го — каза тихо Джем. — Според Шарлот няколко седмици след като Уил пристигнал, родителите му го последвали. Те застанали на входа на Института и потропали на вратата, викали името му. Шарлот отишла до стаята на Уил и го попитала дали иска да ги види. Ала той се бил скрил под леглото, запушил уши с ръце. Не искал да излезе, независимо какво му говорела тя. Не искал да ги види. Мисля, че накрая Шарлот слязла долу и ги отпратила, или пък те си тръгнали по свое желание. Не съм сигурен…

— Отпратила ги е? Но детето им е било в Института. Имали са право…

— Нямали са никакво право — Джем говори спокойно, помисли си Теса, но в тона му имаше нещо, което го правеше толкова далечен, все едно е на луната. — Уил е избрал да се присъедини към ловците на сенки. Веднъж направил този избор, те не са имали повече никакви права над него. Правото и отговорността да ги отпратят, са били на страната на Клейва.

— И никога не си го питал защо?

— Ако е искал да знам, е щял да ми каже — рече Джем. — Попита ме защо мисля, че той ме търпи повече от другите. Предполагам, защото никога не съм го питал защо — Джем й се усмихна хитровато. Студеният вятър бе накарал бузите му да почервенеят, а очите му светеха. Ръцете им върху парапета бяха близо една до друга. За един смущаващ миг Теса си помисли, че той ще постави длан върху нейната, но после погледът му мина покрай нея и той се намръщи. — Стана късничко за разходки, а?

Тя проследи погледа му и видя тъмните фигури на мъж и жена, които се изкачваха по моста. Мъжът носеше работническа шапка и тъмно вълнено палто. Жената го бе хванала под ръка, а лицето й бе обърнато към неговото.

— И те сигурно мислят същото — каза Теса и погледна Джем в очите. — А ти? И ти ли дойде в Института, понеже е нямало къде да отидеш? Защо не остана в Шанхай?

— Родителите ми ръководеха Института там — обясни Джем с насилено спокоен глас, — но бяха убити от Янлуо демон. След като умряха, всички решиха, че за мен ще е най-добре да напусна страната, в случай, че демонът или кохортата му тръгнат подире ми.

— Но защо тук, защо в Англия?

— Моят баща е британец и аз говоря английски. Звучи логично — тонът на Джем оставаше все така спокоен, ала Теса усети, че крие нещо. — Реших, че тук ще се чувствам повече у дома си, отколкото в Идрис, където не е живял никой от родителите ми.

Двойката се бе спряла на отсрещния парапет. Мъжът сочеше очертанията на железопътния мост, а жената кимаше, докато той говореше.

— И почувства ли се като у дома си?

— Не точно — отвърна Джем. — Едно от първите неща, които осъзнах, когато дойдох тук, е, че баща ми никога не се е смятал за британец, поне не и по типичния за англичаните начин. Истинските англичани са най-напред британци и после джентълмени. Всичко друго — доктор, магистрат, земевладелец — идва след тия две неща. Но за ловците на сенки е различно. Ние сме преди всичко нефилими и след това признаваме страната, в която сме родени и израснали. И това е всичко. Ние сме просто ловци на сенки. Когато друг нефилим ме погледне, вижда само ловец. Не е като при мунданите, които виждат момче, което не е съвсем чужденец, но не е и точно като тях.

— Наполовина едно, наполовина друго — каза Теса, — като мен. Но ти поне знаеш, че си човек.

Изражението на Джем омекна.

— Като теб. Ти си човек във всяко отношение, което има значение.