Касандра Клеър - Ангел с часовников механизъм

Теса усети как очите й започнаха да парят. Погледна нагоре и видя, че луната се е скрила зад облак, което й придаваше вид на перла.

— Предполагам, че трябва да се връщаме. Другите ще се притеснят.

Джем понечи кавалерски да й подаде ръка, но се спря. Другата двойка разхождащи се, които Джем бе забелязал, бяха застанали на пътя им. За да успеят толкова да се приближат от другия край на моста, трябва да са се придвижили много бързо, помисли си той. Сега стояха неестествено неподвижни. Лицето на жената бе скрито в сянката на боне, а това на мъжа — под периферията на шапката му.

Джем обхвана лакътя на Теса, но гласът му остана спокоен, когато заговори:

— Добър вечер. Можем ли да ви помогнем с нещо?

Никой от двамата не отговори, само се приближиха още една крачка. Полата на жената прошумоля от вятъра. Теса се огледа наоколо, но на моста нямаше никого другиго. Лондон изглеждаше безлюден под затъмнената луна.

— Прощавайте — каза Джем, — ще съм ви благодарен, ако пуснете мен и дамата да продължим по пътя си.

Той направи крачка напред и Теса го последва. Бяха достатъчно близо до безмълвната двойка и когато луната се подаде иззад облака и огря моста със сребърна светлина, осветявайки лицето на мъжа, Теса веднага го позна.

Рошавата коса, счупеният навремето нос и белязаната кожа, и най-вече изпъкналите очи, каквито имаше и жената до него, втренчила поглед в Теса по начин, ужасяващо сходен с този на Миранда.

Но ти си мъртъв. Уил те уби. Видях тялото ти.

Теса прошепна:

— Това е кочияшът. Служителят на Сестрите на мрака.

Кочияшът се изсмя.

— Аз съм служител на Магистъра — рече той. — Докато Сестрите на мрака му служеха, аз служех на тях. Сега служа само на него.

Гласът на кочияша звучеше различно от този, който Теса помнеше. Сега не беше толкова гърлен, по-ясен, зловещо отчетлив. До Теса Джем бе замръзнал.

— Кои сте вие? — попита настойчиво той. — Защо ни следите?

— Така ни заповяда Магистърът — каза кочияшът, — вие сте нефилими. Отговорни сте за унищожението на дома му, на хората му, на Децата на нощта. Идваме да ви обявим война и да вземем момичето. — Той погледна към Теса. — Тя е собственост на Магистъра. Той я притежава.

— Магистърът — каза Джем. Очите му светеха в сребърно на фона на лунната светлина. — Имате предвид Де Куинси.

— Името, с което го наричате вие, няма значение. Той е Магистърът. Той ни каза да предадем съобщението. Да обявим война.

Ръката на Джем се сви около бастуна му.

— Вие служите на Де Куинси, но не сте вампири. Какво сте вие?

Жената, застанала зад кочияша, нададе странен, пронизителен звук, като свирката на влак.

— Пазете се, нефилими. Както убивате, така ще бъдете убити. Вашият ангел не може да ви защити от това, което не е създадено нито от Бога, нито от Дявола.

Теса се обърна към Джем, но той вече нападаше. Ръката с бастуна се издигна и нещо проблесна. От края на бастуна се показа остро и бляскаво острие. С ловко движение Джем заби острието в гърдите на кочияша. Мъжът залитна назад, а от гърлото му излезе звук на изненада.

Теса затаи дъх. Ризата на кочияша бе разкъсана, а под нея нямаше нито плът, нито кръв, а сияещ метал, издраскан от острието на Джем.

Джем отдръпна острието си и въздъхна, отчасти облекчен, отчасти доволен.

— Знаех си.

Кочияшът изръмжа. Ръката му се мушна под палтото и извади дълъг назъбен нож, като тези, с които касапите режеха кости, а жената тръгна към Теса с протегнати ръце. Движенията им бяха странни, като на марионетки, ала много, много по-бързи, отколкото Теса би предположила.

Спътницата на кочияша приближи Теса. Лицето й бе безизразно, а устата — полуотворена. Нещо метално блещукаше в нея. Теса заотстъпва, докато гърба й не опря в парапета. Тя погледна към Джем, който бе атакуван от кочияша. Джем замахна към него с острието, но то само забави мъжа. Палтото и ризата му висяха на парцали и разкриваха металната обвивка отдолу.

Жената се пресегна да сграбчи Теса, която се отдръпна встрани. Нападателката залитна и се удари в парапета. Подобно на кочияша обаче, тя не изпитваше болка, а сковано се изправи и отново тръгна към Теса. Ударът явно бе повредил лявата й ръка, която висеше безполезна отстрани. Тя замахна към Теса с дясната и пръстите й сграбчиха китката. Хватката й бе достатъчно здрава, за да накара Теса да изпищи от болка. Тя започна да драска ръката, която я бе хванала. Пръстите й потънаха в меката, мазна кожа, която се обели като кората на плод и ноктите на Теса се удариха в метала отдолу. Това я накара да изтръпне цялата.