Касандра Клеър - Ангел с часовников механизъм

Теса се опита да освободи ръката си, единственото, което постигна, бе, че жената се доближи още повече. Тя издаваше неприятен звук, жужащ и скърцащ, който напомняше по неприятен начин на насекомо. От близо се виждаше, че очите й са напълно черни, без зеници. Теса вдигна крак да я изрита…

И тогава внезапно се чу удар на метал в метал. Острието на Джем се спусна надолу и отряза ръката на жената чак до лакътя. Освободена, Теса падна назад, а отделената от тялото ръка пусна китката й и падна в краката й. Жената тръгна към Джем.

Тик-так, тик-так.

Той се хвърли напред и заудря жената с тъпата страна на бастуна. Тя залитна крачка назад, а после още една и още една, докато не стигна перилата на моста и се удари така силно, че изгуби равновесие. Без да издаде нито звук, падна долу във водата.

Теса се затича към парапета и я видя как потъва. На повърхността не излезе нито мехурче. Теса се извърна. Джем дишаше тежко, стиснал бастуна си. От драскотина на лицето му се стичаше кръв, но изглежда нямаше други наранявания. Той отпусна меча-бастун в ръка и погледна към тъмната, сгърчена фигура в краката си, която продължаваше да се движи и под разкъсаните дрехи се виждаха парчета метал.

Чак когато се приближи, Теса разбра, че това е тялото на кочияша, което все още мърдаше. Главата му бе отсечена и мазна, подобна на петрол течност излизаше от обезглавената шия, покривайки земята с мръсотия.

Джем вдигна ръка, за да приглади изпотената си коса и размаза кръвта по бузата си. Ръката му потръпна. Теса колебливо го хвана за рамото.

— Добре ли си?

— Аз трябва да те попитам това. — Той се усмихна немощно и потрепери. — Тези механични… неща. Изнервят ме. Те… — той замлъкна, а погледът му се спря на нещо зад нея.

От южния край на моста към тях се придвижваха поне половин дузина от отвратителните механични същества, напредващи с отсечени движения. Въпреки привидната им скованост, те вървяха бързо, почти тичаха. Вече бяха изминали една трета от разстоянието по моста.

С шумно изщракване острието се скри в бастуна на Джем. Той хвана Теса за ръката, останал без дъх.

— Бягай!

Те побягнаха. Обзета от ужас, Теса го бе стиснала за ръката и погледна назад само веднъж. Съществата бяха стигнали средата на моста и се приближаваха все повече и повече. Бяха облечени в същите тъмни вълнени палта и работнически шапки като кочияша. Лицата им блестяха на лунната светлина.

Двамата стигнаха стъпалата в края на моста. Джем държеше Теса все така здраво за ръката, докато тичаха по стълбите. Ботушите й се хлъзнаха по влажния камък и той я хвана. Бастунът му щракаше странно зад гърба й. Тя усети как гърдите му се надигат и спускат рязко, все не му достигаше въздух. Но нямаше как да е останал без дъх — той бе ловец на сенки, а според Кодекса те можеха да тичат с километри. Джем се отдръпна и тя видя, че лицето му е изопнато, сякаш изпитва силна болка. Искаше да го попита дали е ранен, но нямаше време. Вече чуваха стъпки по стълбите зад тях. Без да продума, Джем отново я хвана за китката и я издърпа подире си. Минаха по осветения кей, после Джем рязко зави. Мушнаха се в тясна уличка между две сгради. Тя се изкачваше стръмно нагоре, надалеч от реката. Въздухът между къщите бе усоен и застоял. Паветата бяха хлъзгави от мръсотия. Някъде над тях, от прозорец, прошумоля пране като призрак. Краката на Теса, обути във високи ботуши, я боляха ужасно, а сърцето й биеше като барабан в гърдите. Ала не можеха да забавят ход. Чуваше как създанията зад тях приближават все повече и повече.

Алеята премина в широка улица и пред тях се показа сградата на Института. Те се спуснаха през портите, Джем пусна Теса и се завъртя, за да затръшне вратите зад тях. Съществата ги стигнаха точно когато резетата се спуснаха. Те се забиха във вратите като играчки, които не могат да спрат и изкривиха желязото. Чу се страшен тътен.

Теса отстъпи назад ококорена. Механичните чудовища се бяха притиснали до портата. Ръцете им търсеха пролуки в желязото. Тя се огледа уплашена. Джем бе до нея, пребледнял като платно, притиснал ръка до тялото си. Тя понечи да го хване за другата, но той се отдръпна, така че тя да не може да го стигне.

— Теса — гласът му излизаше на пресекулки, — влез в Института. Трябва да влезеш вътре.

— Ранен ли си, Джем? Лошо ли ти е?

— Не — отговори той, но гласът му звучеше глухо.

Откъм портата се чу дращене и Теса погледна натам. Едно от механичните създания бе провряло ръка през пролука в нея и стискаше резето, което я държеше затворена. Докато гледаше със смесица от ужас и удивление, Теса видя, че създанието стиска резето с такава сила, че плътта се разкъса и разкри металните пръсти отдолу. В тях очевидно имаше огромна сила. Желязото се огъваше в хватката му.