Касандра Клеър - Ангел с часовников механизъм

Бе въпрос на време преди резето да се строши.

Теса хвана Джем за ръката. Кожата му гореше. Усещаше го дори през дрехите си.

— Хайде.

Той изстена, но се остави тя да го поведе към входната врата на църквата. Той залиташе и се подпираше на нея, а дъхът му излизаше с хриптене от гърдите. Изкачиха стълбите и Джем се изплъзна от хватката й точно когато стигнаха най-горното стъпало. Рухна на колене, а цялото му тяло потръпна от задушаваща кашлица.

В този момент портите се отвориха. Механичните чудовища се втурнаха в двора, предвождани от създанието, което бе счупило резето. Одраните му ръце блестяха на лунната светлина.

Спомняйки си думите на Уил, че трябва да имаш кръв на ловец на сенки, за да се отвори вратата, Теса удари камбаната, която висеше до входа, но не се чу нито звук. Отчаяна, тя се извърна към Джем, който лежеше превит на земята.

— Джем! Джем, моля те, трябва да отвориш вратата!

Той надигна глава. Очите му бяха изцъклени, цветът им бе изчезнал. Бяха млечнобели, като мрамор. Можеше да види луната, отразена в тях.

— ДЖЕМ!

Той понечи да се изправи, ала силите го напуснаха и се строполи на земята. От устата му се стичаше кръв. Бастунът се изплъзна от отмалелите му пръсти и се търкулна в краката на Теса.

В това време съществата стигнаха стъпалата. Те започнаха да се изкачват бавно, водени от създанието с одраните ръце. Теса се обърна към вратите на Института и заудря с юмруци по дъбовата им повърхност. Чуваше как ударите й отекват от другата страна и се отчая. Институтът бе толкова голям. Нямаше време.

Накрая се отказа. Обърна се с гръб към вратата и видя ужасена как водачът на чудовищата е стигнал до Джем. Той стоеше приведен над него, а голите му метални ръце бяха върху гърдите на Джем.

С вик тя взе бастуна и го размаха.

— Махни се от него! — извика тя.

Съществото се изправи и тя за пръв път видя лицето му, огряно от луната. Бе гладко, без никакви черти, само с кухини там, където трябваше да са очите и устата. Нямаше нос. То вдигна одраните си ръце, изцапани с кръвта на Джем. Самият Джем лежеше неподвижен, с разкъсана риза. От него течеше кръв. Докато Теса наблюдаваше ужасена, механичният човек махна с кървави пръсти към нея, като в гротескна имитация на поздрав. Сетне се обърна и слезе надолу по стълбите, подобно на паяк. Провря се през портите и изчезна.

Теса пристъпи към Джем, но останалите автоматони препречиха пътя й. Всички бяха без лица, като водача си — цяла партида воини, която не е имало време да бъде довършена.

Металните ръце се протегнаха към нея. Тя завъртя бастуна напосоки и улучи в главата на един от автоматоните. Усети удара на дърво в желязо да разтърсва ръката й и загуби равновесие, но само за миг. Главата му се стрелна напред с невероятна скорост. Тя замахна отново и този път бастунът удари рамото му. Той залитна, но успя да протегне ръце и изтръгна бастуна с такава сила, че дланите я заболяха. Тя си спомни ужасната сила на Миранда, докато автоматона надигаше бастуна и го удари с все сила в коляното си.

Той се счупи на две с отвратителен звук. Теса се обърна да побегне, но металните ръце я хванаха за рамото и я издърпаха назад. Опита се да се отскубне…

И вратите на Института се отвориха. Светлината, която бликна оттам, я заслепи за миг. Тя не можеше да види нищо друго, освен тъмни фигури в ореол от светлина, които изскочиха от вътрешността на църквата. Нещо изсвистя покрай главата й и я одраска по бузата. Чу кънтящия удар на метал в метал и после ръцете на механичния човек се отпуснаха и тя падна на стълбите, борейки се за глътка въздух.

Теса погледна нагоре. Над нея бе Шарлот, с пребледняло и решително лице, и остър метален диск в едната ръка. Друг такъв диск стърчеше от гърдите на изкуствения човек. Той се гърчеше и движеше в кръг, като повредена играчка. От раната на врата му хвърчаха сини искри.

Ловците на сенки се спускаха към останалите създания. С изкусно движение Хенри разкъса гърдите на един автоматон със серафимската си кама и го запрати назад да се гърчи в сенките. До него Уил размахваше нещо, подобно на коса. Посичаше механичните създания с такава ярост, че около него се издигаше фонтан от искри. Шарлот, която се спускаше надолу по стълбите, хвърли още един диск. Той разцепи главата на едно от металните чудовища с отвратителен звук. То падна на земята, а от него захвърчаха искри и мазно, черно вещество.

Останалите две създания премислиха ситуацията, завъртяха се и избягаха през портите. Хенри се спусна след тях, следван от Шарлот, а Уил хвърли оръжието си, обърна се и се затича обратно към стълбите.