Касандра Клеър - Ангел с часовников механизъм

— Разбирам защо искате тези неща — каза Теса, — но тази битка не е моя. Аз не съм ловец на сенки.

— О, да — каза Уил, — да не мислиш, че не сме го забелязали?

— Тихо, Уил — каза Шарлот по-грубо от обикновено. Тя се обърна към Теса, а в кафявите й очи се четеше молба. — Ние ти вярваме, Теса. Но трябва и ти да ни се довериш.

— Няма — каза Теса. — Не, няма.

Тя усети погледа на Уил върху себе си и внезапно се изпълни с неудържима ярост. Как смееше да се държи така с нея? Какво бе сторила, че да заслужи това? Бе го оставила да я целуне. Това бе всичко. И то явно заличаваше всичко останало, което бе направила онази вечер. Като че след целувката вече нямаше значение дали е смела.

— Вие искахте да ме използвате, точно като Сестрите на мрака. В мига, в който получихте тази възможност, когато лейди Белкор пристигна и се нуждаехте от това, от което имах нужда и аз, го направихте. Без значение колко опасно беше! Държите се все едно нося отговорност за вашия свят, вашите закони и вашите Споразумения, но този свят си е ваш и вие си го управлявате. Не е моя вината, че се справяте ужасно!

Теса видя как Шарлот пребледня и се отпусна назад. Усети чувство на вина. Не бе искала да засегне Шарлот. Но все пак продължи:

— Всички тези приказки, как не мразите долноземците, са празни думи и откровени лъжи. Не го мислите наистина. А що се отнася до мунданите, може би щяхте да ги пазите по-добре, ако не ги презирахте толкова!

Тя погледна към Уил. Той бе пребледнял, но очите му горяха. Изглеждаше… не бе сигурна, че може да опише изражението му. Ужасен, но и нещо повече.

— Теса — извика Шарлот, но тя вече се бе отправила към вратата. На прага се обърна за последно и видя, че всички я гледат.

— Стойте настрана от брат ми — каза тя, — и в никакъв случай не тръгвайте подире ми!

Гневът, помисли си Теса, е удовлетворителен по един особен начин, когато решиш да му се отдадеш. Да крещиш в сляпа ярост, докато останеш без дъх, действаше толкова освобождаващо.

След това обаче става по-неприятно. След като кажеш на всички, че ги мразиш и не искаш да ги виждаш, къде се предполага, че ще отидеш? Ако се върнеше в собствената си стая, бе все едно да каже, че гневът й е мимолетен и скоро ще отмине. Не можеше да отиде при Нат и да пренесе лошото си настроение в стаята му, а където и другаде да се скриеше, рискуваше да бъде намерена как се цупи от Софи или Агата.

Най-накрая тя слезе по тесните, вити стълби, които извеждаха от Института. Мина през осветената с магическа светлина църква и излезе на широките стъпала пред входа, седна на най-горното стъпало и уви ръце около тялото си, треперейки от неочаквано студения вятър. През деня явно бе валяло, тъй като стъпалата бяха мокри, а черният камък на двора светеше като огледало. Луната бе изгряла и се показваше измежду скупчените облаци. Огромната метална порта блестеше с тъмен блясък на сумрачната светлина.

Прах и сянка сме.

— Знам какво си мислиш — гласът, който долетя от вратата зад Теса, бе достатъчно мек, за да мине за полъх на вятъра, който люлееше листата по клоните на дърветата.

Теса се обърна. Джем стоеше на прага. Магическата светлина осветяваше бялата му коса така, че блестеше като метална. Лицето му обаче оставаше скрито в сенките. В дясната си ръка държеше бастуна си; очите на дракона светеха и сякаш гледаха към Теса.

— Нищо не мисля.

— Мислиш си: „След като наричат този мокър ужас лято, каква ли тогава е зимата“? Ще се изненадаш. Зимата е почти същата.

Той пристъпи напред и седна до Теса, макар и на известно разстояние.

— Пролетта вече наистина е хубава.

— Така ли? — попита Теса, без наистина да се интересува.

— Не. Всъщност е доста мъглива и влажна, като останалите сезони. — Той я погледна. — Каза да не вървим след теб. Но се надявах, че имаш предвид само Уил.

— Така е — Теса се завъртя, за да го погледне. — Не трябваше да ви държа такъв тон.

— О, не, ти бе съвсем права да кажеш това, което каза — рече Джем. — Ние, ловците на сенки, сме това, което сме от толкова дълго време. Толкова сме тесногръди, че често забравяме да погледнем на нещата от гледната точка на някой друг. Все мислим дали нещо е добро или лошо за нефилимите. И забравяме да се запитаме дали е добро или лошо за света.

— Не исках да обидя Шарлот.

— Шарлот е много чувствителна по въпроса как ръководи Института. Като жена, тя трябва да се бори, за да бъде чута, и дори тогава решенията й са подлагани на съмнение. Чу Бенедикт Лайтууд на срещата на Анклава. Тя смята, че няма право на грешки.