Касандра Клеър - Ангел с часовников механизъм

— Софи, не знам дали…

— В него има нещо тъмно — каза Софи, — нещо зло и тъмно, което той крие. Пази някаква тайна, от тези, които те изяждат отвътре.

Тя постави сребърния гребен на тоалетката. Теса изненадана видя как ръката й трепери.

— Помнете ми думите.

След като Софи излезе, Теса взе механичния ангел от нощната си масичка и го постави на врата си. След като усети тежестта му на гърдите си, веднага се почувства успокоена. Беше й липсвал, докато се бе преструвала на Камила. Присъствието му бе успокояващо и — макар това да бе глупаво — тя си помисли, че ако посети Нат докато го носи, той също може да се почувства по-добре.

Тя го държеше в ръка, докато излизаше от стаята си. Мина по коридора и почука тихо на вратата на Нат. Когато не последва отговор, тя завъртя дръжката и отвори вратата. Завесите бяха дръпнати, стаята бе изпълнена със светлина и тя видя Нат, заспал върху купчина възглавници. Едната му ръка бе на челото, а бузите му горяха от треска.

Освен това, не беше сам. На стола до леглото му седеше Джесамин, с отворена книга в скута си. Тя посрещна изненадания поглед на Теса хладно и спокойно.

— Аз… — започна Теса, след което се съвзе. — Ти какво правиш тук?

— Реших да почета малко на брат ти — отвърна Джесамин. — Всички проспаха половината ден и той бе жестоко изоставен. Само Софи проверява как е, а на нея не може да се разчита за смислен разговор.

— Но Нат е в безсъзнание, Джесамин. Той няма нужда от разговори.

— Не можеш да бъдеш сигурна — отговори Джесамин. — Знам, че хората могат да чуват какво им говориш, дори да са в безсъзнание или умрели.

— Той не е умрял.

— Определено не — Джесамин го погледна с копнеж. — Твърде е хубав, за да умре. Теса, той женен ли е? Има ли момиче в Ню Йорк, което си го е заплюло?

— Нат? — Теса зяпна. Разбира се, винаги бе имало момичета. Всякакви момичета, които се интересуваха от Нат. Той обаче бе като пеперуда и хвърчеше от цвят на цвят. — Джесамин, той дори не е в съзнание. Сега едва ли е моментът…

— Ще се оправи — съобщи Джесамин, — и когато това стане, ще знае, че аз съм тази, която е седяла до него, докато е бил болен. Мъжете винаги се влюбват в жените, които са били до тях в такива моменти. Като ангел, отнел болката им — завърши тя със самодоволно изражение. Като видя ужасения поглед на Теса, се намръщи. — Какво има? Нима не съм достойна за скъпоценния ти брат?

— Джеси, той няма никакви пари…

— Аз обаче имам достатъчно и за двама ни. Просто имам нужда от някой, който да ме отведе от това ужасно място. Нали ти казах.

— Да, даже ме помоли аз да го направя…

— О, това ли те притеснява? — попита Джесамин. — Теса, наистина, ние ще си останем най-добри приятелки, ала един мъж е по-добър за тази работа от една жена, не мислиш ли?

Теса не знаеше какво да отговори. Джесамин сви рамене.

— Между другото, Шарлот иска да те види. Помоли да ти предам. Няма нужда да се тревожиш за Натаниъл. На петнайсет минути проверявам температурата му и поставям студени компреси на челото му.

Теса не знаеше доколко може да вярва на това, но след като Джесамин очевидно нямаше намерение да се надигне от стола до Натаниъл, а и битката за това не си струваше, тя въздъхна отвратено и напусна стаята.

Вратата на гостната бе полуоткрехната. Чу как някой говореше на висок глас. Поколеба се и надигна ръка да почука — но тогава чу собственото си име и замръзна.

— Братът на Теса не бива да е тук. Това да не е болница! — викаше Уил. — Той не е долноземец, само някакъв глупав, користолюбив мундан, който се е забъркал в нещо, което не…

Шарлот го прекъсна.

— Лекарите на мунданите не могат да се погрижат за него. Дори няма да разберат какво му е. Бъди разумен, Уил.

— А и той вече знае за света на сенките — гласът бе на Джем, спокоен и логичен. — Всъщност той може да знае доста неща, за които ние самите нямаме и представа. Според Мортмейн, Натаниъл е работил за Де Куинси и може би има информация за плановете му, автоматоните и цялата история с Магистъра. Може да е запознат с всичко, все пак Де Куинси искаше да го убие. Може би защото е знаел неща, за които не бива да разбираме.

Последва дълга тишина. След това Уил каза:

— Тогава нека повикаме Мълчаливите братя отново. Те могат да извлекат всичко от съзнанието му. Не можем да го чакаме да се събуди.

— Добре знаеш, че този процес е деликатен при мунданите — възрази Шарлот. — Брат Енох вече каза, че треската причинява халюцинации на господин Грей. Невъзможно е да разберем какво в ума му е истина и какво е плод на делириума. Не и без да повредим мозъка му. Може би дори завинаги.