Касандра Клеър - Ангел с часовников механизъм

— Предполагам си права.

Ваната бе овална, имаше крачета с формата на котешки лапи и бе скрита зад японски параван в ъгъла на стаята. Софи я бе напълнила с гореща вода, която вече изстиваше. Теса се шмугна зад паравана, съблече се и се отпусна във ваната. Топлата вода стигна до раменете й и я сгря. Тя бавно започна да се отпуска и затвори очи…

Спомените за Уил нахлуха в съзнанието й. Как в мансардата бе докоснал ръката й. Как я бе целунал.

Как я бе изгонил.

Тя се скри под водата, сякаш за да се скрие от унизителния спомен. Не помогна. Да се удавиш няма да помогне , скара се на себе си. От друга страна, ако удавеше Уил…

Изправи се, протегна се за лавандуловия сапун в края на ваната и започна да мие кожата и косата си, докато водата не потъмня от пепел и мръсотия. Може би бе невъзможно да измиеш спомените си за някой, но можеше да опита.

Когато излезе иззад паравана, Теса откри, че Софи я чака. Беше й донесла поднос със сандвичи и чай. Тя помогна на Теса да облече жълтата рокля с черна украса. Бе по-претенциозна от това, което предпочиташе Теса, но Джесамин много бе харесала цвета и бе настояла Теса да приеме роклята. Заради нея.

— Аз не мога да нося жълто, но то много отива на момичета с тъмнокафява коса като твоята — бе казала тя.

Усещането за гребена, разресващ косата й, бе много приятно. То напомни на Теса за дните, когато бе малко момиче и леля Хариет я решеше. Бе толкова приятно, че леко се стресна, когато Софи заговори.

— Успяхте ли да накарате господин Херондейл да си вземе лекарството, госпожице?

— О, аз… — Теса се опита да се овладее, но вече бе много късно. Лицето й се бе изчервило. — Той не искаше — каза неуверено тя, — но накрая го убедих.

— Ясно — изражението на Софи не се промени, но внезапно движенията й с гребена бяха станали по-бързи. — Знам, че не е моя работа, но…

— Софи, можеш да ми кажеш всичко, което искаш. Наистина.

— Имам предвид… господин Уил — заговори припряно Софи. — Той не е някой, за когото трябва да ви е грижа, госпожице Теса. Не и по този начин. Не бива да му се доверявате. Не бива да възлагате надежди на него. Той не е… не е такъв, какъвто си мислите, че е.

Теса стисна ръце в скута си. Почувства се като в сън. Толкова далеч ли бяха стигнали нещата, че да трябва да я предупреждават да стои настрана от Уил? И все пак бе добре да поговори за него. Почувства се като гладен човек, на който му предлагат храна.

— Не зная какъв мисля, че е той, Софи. Веднъж се държи по един начин, после се променя напълно, като вятъра. Не знам защо. Не знам какво се е случило…

— Нищо. Нищо не се е случило. Него просто не го е грижа за никого, освен за него самия.

— Грижа го е за Джем — каза тихо Теса.

Гребенът замръзна. Софи застана неподвижно. Тя искаше да каже нещо, помисли си Теса, но се сдържа. Но какво бе то?

Гребенът отново започна да се движи.

— Това обаче не е достатъчно.

— Имаш предвид, че не бива да обричам сърцето си на момче, на което не му пука…

— Не! — каза Софи. — Има по-лоши неща от това. Няма нищо лошо да обичаш някой, който не те обича. Стига да си струва. Стига да го заслужава.

Емоцията в гласа на Софи изненада Теса. Тя се обърна да я погледне.

— Софи, има ли някой, който е по-специален за теб? Томас, например?

Софи изглеждаше смаяна.

— Томас? Не. Какво ви накара да си помислите такова нещо?

— Ами него го е грижа за теб — каза Теса, — виждала съм как те гледа. Наблюдава те, когато си в стаята. Затова помислих…

Думите й заглъхнаха пред втрещения поглед на Софи.

— Томас? — повтори тя. — Не, това не е възможно. Сигурна съм, че той не изпитва такива чувства към мен.

Теса не възрази. Каквито и чувства да имаше Томас, бе ясно, че Софи не ги споделя. Тогава оставаше…

— Уил? — предположи Теса. — Да не си била влюбена в Уил?

Това би обяснило горчилката, неприязънта , помисли си тя, като се сети как се отнася Уил към момичетата, които харесва.

— Уил? — сега Софи звучеше ужасена, достатъчно, че да не нарече Уил „господин“. — Да не би да ме питате дали съм била влюбена в него ?

— Е, ами помислих си… имам предвид, той е дяволски красив. — Теса осъзна, че звучи глупаво.

— Има по-важни неща от това как изглеждаш. Моят последен работодател… — каза Софи, като от вълнение акцентът й се прояви — ходеше на сафари в Африка и Индия, като ловуваше тигри и други животни. Той ми каза, че най-отровните змии и насекоми се отличават с красивите си, ярки цветове. Колкото е по-красиво, толкова е по-отровно. Такъв е и Уил. Хубостта му само прикрива колко е зъл и покварен отвътре. Яре по лице, дявол по сърце, както казват.