Касандра Клеър - Ангел с часовников механизъм

Когато той се приведе над нея и докосна с устните си нейните, тя се хвана за него като удавник.

За миг устните им останаха слети, а свободната ръка на Уил рошеше косата й. Теса простена, когато ръцете му я обгърнаха. Тя се притисна силно в него и обви ръце около врата му. Кожата му бе гореща на допир. През тънкия влажен плат на ризата му можеше да усети мускулите на раменете му, здрави и гладки. Неговите пръсти погалиха сресаната й коса и освободиха скъпата фиба, която се търкулна на пода. Косите й се спуснаха по раменете. Изненадана, Теса тихо възкликна.

И тогава, без предупреждение, той свали ръце от нея и я отблъсна толкова силно, че тя едва не падна назад, опряла ръце на пода зад себе си.

Тя седна с коса, разпиляна около лицето й, като завеса след края на представление, и го загледа удивено. Уил бе на колене, а гърдите му се надигаха и спускаха невероятно бързо. Лицето му бе пребледняло, само бузите му горяха.

— Боже, който си на небесата — прошепна той, — какво беше това?

Теса усети как се изчерви. Не беше ли Уил този, който трябваше да знае какво е това? Не трябваше ли тя да го избута?

— Не мога — той бе стиснал ръце в юмруци. Виждаше се как треперят. — Теса, трябва да си вървиш.

— Да си вървя? — главата й се завъртя. Чувстваше се, сякаш е била на топло, безопасно място и без предупреждение е захвърлена в ледена бездна. — Не биваше да съм така пряма… съжалявам…

Лицето му се изкриви от болка.

— Боже, Теса — думите сякаш излизаха с мъка от устата му. — Моля те, върви си. Просто си върви. Не трябва да си до мен. Не… невъзможно е.

— Уил, моля те…

— Не! — той отклони поглед от нея, отбягвайки лицето й. Очите му бяха втренчени в пода. — Утре ще ти разкажа всичко, което искаш да знаеш. Всичко. Но сега трябва да ме оставиш сам. — Гласът му потрепери. — Теса, умолявам те. Как не разбираш? Моля те, върви си.

— Добре — каза Теса и със смесица от болка и недоумение видя как напрежението изчезва от раменете му. Толкова ли бе ужасно тя да е тук, край него? Такова облекчение ли бе това, че си тръгва?

Тя се изправи на крака, като почти се подхлъзна под тежестта на студената и влажна рокля. Уил дори не погледна към нея. Остана на колене, втренчен в пода, докато Теса излезе от стаята и се спусна надолу по стълбите, без да поглежда назад.

След известно време, в осветената си от лондонския изгрев стая, Теса лежеше в леглото, твърде изтощена, за да свали дрехите на Камила. Твърде изтощена дори за да заспи. Това бе денят на „първите пъти“. За пръв път бе използвала силата си по своя воля и това я бе накарало да се почувства добре. За пръв път бе стреляла с пистолет. И за пръв път бе станало това, за което бе мечтала от години. Първата целувка.

Теса се завъртя в леглото и зарови лице във възглавницата си. Много години се бе питала каква ли ще бъде тази първа целувка. Дали той ще е красив. Дали ще я обича. Дали ще е мил и добър. Никога не си бе представяла, че тази целувка ще е кратка, отчаяна, дива. Или че ще има вкуса на светена вода.

Светена вода, примесена с кръв.

На следващия ден Теса се събуди от лампата, която Софи бе запалила на нощното й шкафче. Теса простена и понечи да прикрие очи.

— Ставайте, госпожице — каза Софи на Теса с присъщата си жизненост, — проспахте целия ден. Вече минава осем вечерта. Шарлот ме изпрати да ви събудя.

— Минава осем? Вечерта? — Теса рязко се отви, само за да разбере изненадана, че все още носи роклята на Камила, която сега бе напълно измачкана, а също така и изцапана. Явно бе легнала напълно облечена. Спомените от миналата нощ изпълниха съзнанието й — белите лица на вампирите, огънят, който обхващаше завесите, смехът на Магнус Бейн, Де Куинси, Натаниъл, Уил.

О, Боже , помисли си тя.

Уил.

Отхвърли мисълта за него от съзнанието си и се изправи, като погледна нервно към Софи.

— Брат ми, той…

Усмивката на Софи помръкна.

— Не е по-зле, но не е и по-добре. — Като видя съкрушеното изражение на Теса, добави: — Трябва ви гореща баня и малко храна, госпожице. Брат ви няма да се оправи, ако гладувате и сте мръсна.

Теса погледна надолу към себе си. Роклята бе съсипана, това бе очевидно — разкъсана, окървавена и изцапана с пепел на няколко места. Копринените чорапи бяха скъсани, краката й — изцапани, ръцете й, напълно покрити с мръсотия. Тя не посмя да си помисли как ли изглежда косата й.