Касандра Клеър - Ангел с часовников механизъм

— Теси! — Натаниъл се надигна от възглавниците, а бледото му лице бе почервеняло. — Какво правиш? Не говори с Грегория! Той е опасен!

— Спокойно, Нат — каза Теса, без да сваля поглед от брат Енох. Знаеше, че трябва да е уплашена, ала единственото, което чувстваше, бе болезнено разочарование. — Имате предвид, че в Нат няма нищо необичайно? — тихо попита тя. — Нищо свръхестествено?

Абсолютно нищо , рече Мълчаливият брат.

До този момент Теса не бе осъзнала колко се надява брат й да е като нея. Разочарованието изостри гласа й.

— Предполагам, след като знаете толкова много, можете да ми кажете каква съм? Магьосница ли съм?

Не мога да кажа. Около теб има нещо, което подсказва, че си едно от Децата на Лилит. Ала не носиш Знака на демона.

— Забелязах това — каза Шарлот и Теса осъзна, че тя също чува гласа на брат Енох. — Мислех, че може би не е магьосница. Някои хора имат определена сила, като Зрението. Или пък може би във вените й тече кръвта на фея…

Тя не е човек, а нещо друго. Ще го проуча. Може би има нещо в архивите, което може да ни упъти. Макар да бе без очи, брат Енох сякаш се взираше в Теса. Усещам в теб сила. Сила, която никой друг магьосник няма.

— Превъплъщението, имате предвид.

Не. Нямам предвид това.

— А какво, тогава? — изуми се Теса. — Какво бих могла…

Тя спря насред изречението, когато чу как Натаниъл издаде глух звук. Обърна се и видя, че е изпаднал наполовина от леглото, след като се бе опитал да стане. Лицето му бе потно и мъртвешки бледо. Усети как я пронизва чувство за вина. Беше се заслушала в това, което говореше брат Енох и напълно бе забравила за брат си.

Втурна се към леглото и с помощта на Шарлот притисна Нат обратно към възглавниците и го зави. Изглеждаше много по-зле, отколкото само преди миг. Докато Теса го увиваше с одеялото, той отново я хвана за китката. Очите му горяха.

— Той знае ли? Знае ли къде съм?

— За кого говориш? За Де Куинси?

— Теси — той стисна китката й, дръпна я към себе си и зашепна в ухото й, — трябва да ми простиш. Той ми каза, че ще си тяхна кралица. На всичките. Той ми каза, че ще ме убие. Не искам да умирам, Теси. Не искам да умирам!

— Няма, няма — опита се да го успокои тя, но той явно не я чуваше. Очите му, вторачени в лицето й, внезапно се изцъклиха.

— Махни го от мен, махни го от мен! — завика той и я блъсна, след което започна да удря главата си отново и отново във възглавниците. — Мили Боже, не му позволявайте да ме докосне!

Изплашена, Теса отдръпна ръката си и се обърна към Шарлот. Тя обаче се бе отдалечила от леглото и пред нея стоеше брат Енох. Лицето му бе напълно безизразно.

Трябва да ми позволиш да помогна на брат ти. Иначе ще умре , каза той.

— За какво говори? — попита Теса нервно. — Какво не е наред?

Вампирите са го упоили, за да е спокоен, докато се хранят. Ако не бъде излекуван, опиатът първо ще отнеме разсъдъка, а после и живота му. Той вече халюцинира.

— Не съм виновен! — крещеше Натаниъл. — Нямах избор! Не съм виновен!

Той погледна Теса и тя с ужас видя, че очите му са потъмнели напълно, като на насекомо. Тя ахна и отстъпи назад.

— Помогнете му. Моля ви, помогнете му! — тя хвана брат Енох за ръкава и незабавно съжали за това. Ръката му бе твърда като мрамор и ледена на допир. Пусна го ужасено, но Мълчаливият брат сякаш дори не забелязваше присъствието й. Той мина покрай нея и с белязаните си пръсти докосна челото на Натаниъл, който се отпусна върху възглавниците и затвори очи.

Трябва да излезеш , каза брат Енох, без да се обръща. Присъствието ти само ще забави лечението.

— Но Нат ме помоли да остана…

Върви!

Гласът в ума на Теса бе леден. Тя погледна към брат си, който все още лежеше под завивките с отпуснато лице. Обърна се към Шарлот, за да възрази, но тя отвърна на погледа й, като поклати леко глава. В очите й се четеше съчувствие, но и твърдост.

— Веднага щом състоянието на брат ти се подобри, ще те уведомя. Обещавам.

Теса погледна към брат Енох. Той бе отворил кесийката на пояса си и бавно и методично поставяше предмети върху нощната масичка. Стъкленици, пълни с пудра и течности, снопчета изсъхнали растения, пръчици от някаква черна субстанция, напомняща въглища.

— Ако нещо се случи с Нат — каза Теса, — няма да ви простя. Никога.

Като че говореше на статуя. Брат Енох не й отговори дори с кимване.

Теса излезе от стаята.

След сумрака в стаята на болния Нат, яркостта на свещниците в коридора я заслепи. Тя се облегна на стената до вратата и преглътна сълзите си. Това бе вторият път, когато почти се бе разплакала и се ядосваше на себе си. Стисна дясната си ръка в юмрук и силно удари по стената зад себе си. Заболя я и това премахна сълзите и проясни главата й.