Касандра Клеър - Ангел с часовников механизъм

— Хареса ли ти това, вампире? Нали щеше да ухапеш онзи мундан? Сега поне знаеш какво е усещането.

Де Куинси, който също бе паднал на колене, отклони поглед от грозната, но затваряща се кървава рана на ръката си и погледна Уил.

— Ето за това вече ще те убия, нефилиме.

Уил разпери ръце. Застанал на колене и ухилен, приличащ на демон с окървавената си уста, не изглеждаше много различен от чудовището пред себе си.

— Ела и ме хвани.

Де Куинси се приготви за скок и Теса дръпна спусъка. Оръжието отскочи в ръката й и вампирът падна назад. Рамото му кървеше, ала тя бе пропуснала сърцето.

По дяволите!

С вой, Де Куинси отново се изправи. Теса вдигна пистолета и отново натисна спусъка. Оръжието изщрака безпомощно.

Пълнителят бе празен.

Де Куинси се изсмя. Все още държеше рамото си, макар кървенето почти да бе спряло.

— Камила — рече й той, — ще се върна за теб. Ще съжаляваш, че си се родила, веднъж като човек, втори път като една от нас.

Теса усети хлад в стомаха си. Страхът не беше само неин, а и на Камила. Де Куинси оголи зъби за последно и след това побягна с невероятна скорост. Той прекоси стаята, скочи през големия прозорец и изчезна в нощта.

Уил изруга.

— Не бива да го изпускаме — рече той и се втурна напред. Тогава обаче Теса извика и той се обърна назад. Приличащ на вехтошар вампир се бе появил зад тях като призрак и я бе хванал за рамото. Тя се опита да се отскубне, но хватката му бе прекалено силна. Чуваше как ломоти нещо в ухото й, как я нарича предател на нощта, как ще я разкъса със зъби.

— Теса! — извика Уил. Не беше сигурна дали звучи ядосан или гласът му издаваше някаква друга емоция. Той посегна към блестящите остриета на колана си. Ръцете му се сключиха около дръжката на серафимската кама точно когато вампирът завъртя Теса към себе си. Тя видя озъбеното бяло лице, окървавените зъби, готови да разкъсват. Той понечи да я ухапе…

… и избухна в дъжд от прах и кръв. Разпадна се, а плътта се стопи от лицето и ръцете му. Теса видя почернелия скелет миг преди да се разпадне, после останаха само купчина дрехи. И едно блестящо сребърно острие.

Тя се огледа. Джем стоеше на няколко крачки от нея, много блед. Държеше оръжие в лявата си ръка, а дясната бе празна. Дълга драскотина разсичаше бузата му, но други рани не се виждаха. Косата и очите му блестяха в зловещ сребърен цвят на светлината на угасващите пламъци.

— Мисля — каза той, — че този бе последният от тях.

Теса изненадано огледа стаята. Хаосът бе преминал. Ловци на сенки сновяха из стаята. Някои се бяха отпуснали в столове, а лечители със стили в ръка се грижеха за раните им. Нямаше обаче нито един вампир. Пушекът от пожара също се бе разсеял, макар от обгорените завеси все още да се вдигаше бяла пепел, като неочакван сняг.

Уил, от чиято брадичка продължаваше да капе кръв, погледна към Джем с повдигнати вежди.

— Добро хвърляне — каза той.

Джем поклати глава.

— Ти ухапа Де Куинси, глупак такъв! Отлично знаеш какво става, когато ухапеш вампир.

— Нямах избор — каза Уил, — той ме задушаваше.

— Знам — отвърна Джем, — но Уил, наистина. Трябваше ли ОТНОВО?

Хенри бе този, който освободи Натаниъл от стола на мъченията с доста просто решение — заудря оковите с меча си, докато се разкъсаха. Натаниъл се свлече на пода, където остана да лежи и стене в ръцете на Теса. Шарлот се притесни и донесе мокра кърпа да почисти лицето му, и парче от завесите, с което да го завие, преди да отиде и да подхване разпален разговор с Бенедикт Лайтууд, по време на който махаше разпалено с ръце или сочеше Теса и Натаниъл. Теса, която бе напълно изтощена и объркана, се чудеше какво всъщност прави Шарлот.

Но това едва ли имаше значение. Всичко беше като насън. Тя стоеше на пода с брат си, докато ловците на сенки обикаляха около нея, лекувайки се със стилитата си. Бе невероятно да видиш как нараняванията им изчезват, когато лековитите руни се появяваха върху кожата им. Всички изглеждаха еднакво способни да ги рисуват. Тя видя как Джем, треперещ от болка, разкопча ризата си, за да покаже дълъг прорез през бледото си рамо. Стиснал челюсти, той отклони поглед встрани, докато Уил нарисува внимателно руна под раната му.

Чак след като приключи с Джем, Уил се приближи бавно към нея и тя разбра защо е толкова уморена.

— Отново си себе си — каза той. В едната си ръка имаше влажна кърпа, с която разсеяно бършеше засъхналата кръв от лицето и врата си, сякаш не му пукаше дали ще се махне, или не.