Касандра Клеър - Ангел с часовников механизъм

— Вече нямаме нужда от доказателства, че нефилимите са били неискрени в обещанията си за мир. Нападнете ни, ловци, ако смеете, и войната започва!

Бенедикт се ухили като черепа на смъртта.

— Добре — каза той и запрати камата си към Де Куинси. Оръжието изсвистя във въздуха и се заби в гърдите на червенокосия вампир, който бе препречил пътя на острието към своя господар. Той избухна в кървав облак, а другите вампири изкрещяха. С вой Де Куинси се спусна към Бенедикт. Другите вампири се съвзеха от паниката си и го последваха.

За броени мигове стаята се превърна в кървава арена и невъобразим хаос.

Но този хаос изведе Теса от вцепенението й. Тя подхвана полите си, хукна към сцената и коленичи до стола на Натаниъл. Главата му бе килната на една страна, очите му бяха затворени. Кръвта вече се стичаше от раната му много по-бавно. Теса го хвана за ръкава.

— Нат — прошепна тя, — аз съм.

Той изпъшка, но не отговори. Теса прехапа устни и започна да го освобождава от оковите, стягащи китките му. Те бяха от здраво желязо, подсилени с пирони, предвидени да удържат дори силата на вампир. Дърпаше ги с пръсти докато не започнаха да кървят, ала оковите не поддаваха. Само да имаше един от ножовете на Уил!

Тя погледна към стаята. Все още бе задимено от пушека. Сред тъмнината виждаше ярките остриета на ловците на сенки, които те наричаха серафимски ками, и които блесваха при назоваването на името им. По тях бе полепнала вампирска кръв, ярка като рубини. Теса с изненада осъзна, че въпреки ужаса, който вампирите събуждаха в нея, те губеха. Децата на нощта бяха бързи и свирепи, ала по скорост ловците почти не им отстъпваха, а освен това предимство им даваха оръжията и дългогодишното обучение. Вампир след вампир рухваше под ударите на серафимските ками. Кръвта се просмука в персийските килими.

На едно място пушекът се разсея и Теса видя как Шарлот се справя с плещест вампир. Тя прокара острието си през гърлото му и кръвта опръска стената. Вампирът рухна на колене, съскайки, и Шарлот го довърши с удар в гърдите.

Битката продължаваше. Зад Шарлот се разнесе пукот и се появи Уил, който бягаше, следван от оцъклил очи вампир със сребърен пистолет. Той го насочи отново към Уил, прицели се и стреля. Уил отскочи настрана и се претърколи на пода. Стана отново на крака и се озова върху кадифен стол. Избегна още един изстрел и за удивление на Теса хукна по облегалките на подредените в редица столове, скачайки отново на земята след последния. Завъртя се с лице към вампира, който бе останал в другия край на стаята. В ръката му се появи сребърно острие, което Теса не бе видяла да изтегля, и го хвърли. Вампирът се отдръпна, ала не достатъчно бързо — и камата се заби в рамото му. Той изрева от болка и се протегна към изгарящото го оръжие, когато стройна, тънка сянка се появи иззад гърба му. Проблесна сребърно острие и вампирът се разпадна в кръв и прах. Теса видя Джем, стиснал оръжието си с дръжка на дракон. Той бе усмихнат, ала не към нея. Изрита силно сребърния пистолет, стоящ изоставен в останките на вампира и той прелетя до краката на Уил. Той върна усмивката на Джем, взе пистолета и го запаса в колана си.

— Уил! — извика Теса, макар да не бе сигурна, че ще я чуе в цялата врява. — Уил…

Нещо я сграбчи за края на роклята и я завъртя. Сякаш бе попаднала в ноктите на гигантска птица.

Теса изпищя и се озова на пода. При падането се удари в столовете и те се строшиха. Теса извика от болка, просната сред останките им.

Де Куинси се изправи над нея. Черните му очи бяха кървясали и подивели, бялата му коса се спускаше сплъстена пред лицето, а ризата му бе разкъсана и окървавена. Явно бе ранен, но не достатъчно сериозно, че да умре, и сега се бе излекувал. Плътта под ризата вече бе здрава.

— Кучка — излая той на Теса, — лъжлива кучка. Ти доведе онова момче тук, Камила. Предателка!

Теса запълзя назад, а гърбът й се удари в падналите столове.

— Приех те обратно в клана, въпреки твоята противна жалка афера с ликантропа. Търпя този твой мизерен магьосник. А как ми се отплащаш? Как ни се отплащаш? — той вдигна ръце, покрити с черна пепел. — Виждаш ли това? — попита той. — Мъртви вампири. Прахът на нашите мъртъвци. Ти ги предаде на нефилимите.

Той изрече последната дума, сякаш е отрова.

Ала от гърлото на Теса долетя смях, не нейният, а на Камила.

— Противна жалка афера? — излетяха думите от устата на Теса, преди тя да може да ги спре. Нямаше контрол върху това, което говори. — Аз го обичах така, както ти никога не си обичал никого. А ти го уби, само за да покажеш на клана, че можеш. Искам да разбереш какво е да загубиш всичко, което има значение за теб. Искам да знаеш, докато домът ти изгаря, докато кланът ти става на пепел и собственият ти жалък животец приключва, че аз ти причиних всичко това.