Касандра Клеър - Ангел с часовников механизъм

Това бе Натаниъл.

Теса изпищя.

Не като човек, а като вампир. Едва разпозна звука, излязъл от собственото й гърло. Звучеше като чупене на стъкло. Чак по-късно разбра, че е крещяла думи. Бе помислила, че ще извика името на брат си, но не стори това.

— Уил! — изпищя тя. — Сега! Направи го сега!

Из стаята се разнесоха възклицания. Дузини бели лица се обърнаха към Теса. Викът й секна пред тяхната кръвожадност. Де Куинси стоеше неподвижен на сцената. Дори Натаниъл я гледаше, замаян, но вторачен в нея, сякаш се чудеше дали виковете й не са сън, породен от агонията му.

Уил, поставил пръст на Фосфора, се поколеба. Очите му минаха през стаята и срещнаха тези на Теса. Това трая по-малко от миг, но Де Куинси видя погледа му. Сякаш го разчете. Изражението му се промени и той посочи с ръка Уил.

— Хванете момчето! — излая той.

Уил откъсна погледа си от Теса. Вампирите вече се изправяха и го приближаваха. Очите им блестяха от ярост и глад. Уил погледна през тях към Де Куинси, който бе на края на сцената и го гледаше, обзет от ярост. Но по лицето на Уил нямаше страх, когато посрещна погледа на вампира.

Нито колебание, нито изненада.

— Аз не съм момче — каза той с гробовен глас, — а нефилим.

И натисна бутона.

Теса се подготви за ярката бяла магическа светлина. Ала вместо това се чу шумно съскане и от свещниците изригнаха пламъци до тавана. Навсякъде полетяха искри, попаднаха върху завесите, подпалиха полите на жените. Внезапно стаята се изпълни с пронизителни, ужасни крясъци и задушлив черен дим.

Теса вече не можеше да види Уил. Опита се да скочи напред, но Магнус, за чието присъствие почти бе забравила, я хвана здраво за китката.

— Теса, недей — каза той, а когато вместо отговор тя се опита да се отскубне от него, добави: — Теса! Ти си вампир в момента! Ако се подпалиш…

Сякаш за да потвърди думите му, в този момент една искра падна върху бялата перука на лейди Делила, която избухна в пламъци. С крясък тя се опита да я махне от главата си, но когато ръцете й докоснаха огъня, те се подпалиха като хартиени. За по-малко от секунда ръцете й горяха като факли. С вой тя се втурна към вратата, ала огънят бе по-бърз. За броени мигове се превърна в горяща клада. Теса едва виждаше през огъня силуета на потъмняло и гърчещо се създание.

— Това имах предвид — изкрещя Магнус в ухото на Теса, мъчейки се да надвика воя на вампирите, които се щураха насам-натам в отчаян опит да избягат от пламъците.

— Пусни ме! — извика Теса. Де Куинси бе скочил в мелето. Натаниъл седеше отпуснат на сцената, очевидно в несвяст. Само оковите го придържаха към стола. — Там е брат ми! БРАТ МИ!

Магнус я погледна стъписан. Теса се възползва от това, отскубна ръката си и се затича към сцената. В стаята бе пълен хаос. Вампирите тичаха напред-назад, много от тях се скупчиха на изхода. Онези, които бяха стигнали вратата, се блъскаха, за да излязат първи. Други се бяха втурнали към френските прозорци, гледащи към градината.

Теса скочи рязко встрани, за да заобиколи един паднал стол и почти налетя на червенокосата жена вампир в синя рокля, която по-рано я бе изгледала злобно. Сега изглеждаше ужасена. Тя се втурна покрай Теса, но след това се препъна. Устата й се отвори за писък, но излезе единствено кръв, която шурна като от фонтан. Лицето й се сбръчка, а плътта й стана на прах и започна да пада от костите. Червената й коса посивя и окапа, ръцете й се стопиха и се превърнаха във вещество, подобно на пудра. С последен отчаян вопъл жената вампир се разпадна на купчина кости и прах върху сатенена рокля.

Теса щеше да повърне, но откъсна очи от останките и видя Уил. Той стоеше право пред нея с дълъг сребърен нож в ръка. Острието бе окървавено, както и лицето му. Очите му горяха.

— Какво, по дяволите, правиш тук? — извика той на Теса. — Ах, ти, глупава…

Теса чу звука преди Уил, тънък и пронизителен, като от повредена машина. Светлокосото момче със сивия жакет — ратаят на лейди Делила, от който тя бе пила по-рано — тичаше към Уил, а звукът идваше от гърлото му. Лицето му бе мокро от кръв и сълзи. Държеше остър по краищата крак от счупен стол.

— Уил, внимавай! — извика Теса и той се завъртя.

Бе бърз, ножът в ръката му блесна като сребърна мълния. След миг момчето лежеше на пода, а ножът бе в гърдите му. Около него се образува локва кръв, по-гъста и тъмна от вампирската.