Касандра Клеър - Ангел с часовников механизъм

Гласът на Камила изчезна така, както бе долетял и остави Теса изтощена и шокирана. Това обаче не я спря да заопипва с ръце изпочупените столове.

Със сигурност трябваше да може да направи нещо, да хване някое парче, да го ползва като оръжие. Де Куинси я наблюдаваше смаян, с отворена уста. Теса си помисли, че вероятно никой никога не му е говорил така.

Определено не и друг вампир.

— Може би — каза той, — съм те подценил. Може би ще успееш да ме унищожиш. — Той я приближи и протегна ръце. — Но ще те отнеса със себе си.

Пръстите на Теса се сключиха около крака на един стол. Без дори да се замисли, тя го вдигна и го стовари върху Де Куинси. Той извика и залитна назад. Тя успя да стъпи на крака, докато вампирът се изправяше, и отново замахна със стола. Този път заострен дървен край го одра по лицето, ала раната се затвори почти мигновено. Устните му се отдръпнаха назад и той тихо изсъска, след което скочи към нея. Бе като котка. Повали Теса на земята, застана върху нея и изби стола от ръката й. Оголил зъби се канеше да ги впие в шията й, но тя издра лицето му с нокти и зарита с крака. Кръвта му, която капеше по нея, гореше като киселина.

Тя изпищя и го заудря по-силно, ала това само го разсмя. Очите му бяха станали чисто черни и бе изгубил всякаква прилика с човешко същество.

Приличаше на някакво прастаро, чудовищно влечуго.

Де Куинси хвана китките й и ги прикова на пода от двете й страни.

— Камила — прошепна той и се приведе над нея, — стой мирна, мъничка. Ще свърши за миг…

Той стрелна главата си напред като нападаща кобра. Ужасена, Теса се опита да освободи краката си, да го удари, да го ритне с всичка сила…

И тогава той се загърчи. Теса видя, че една ръка го е хванала за косата и го издърпва назад, изправяйки го на крака. Ръка, обсипана със сложни черни руни.

Ръката на Уил.

Де Куинси нададе вик, стиснал главата си с ръце. Залитайки Теса също се изправи, докато Уил отблъскваше виещия вампир от себе си. Усмивката бе изчезнала от лицето на младежа, а очите му блестяха.

Теса разбра защо Магнус бе описал цвета им като този на небето в ада.

— Нефилиме — процеди Де Куинси, залитна, сетне възвърна равновесието си и се изхрачи в краката на Уил. — Жалък убиец! Куче!

— Аз обичам кучетата — спокойно отвърна Уил, — за разлика от вас. — Той извади пистолета от колана си и го насочи в Алексей. — Едно неприятно дяволско изчадие, това си ти, знаеш ли? Изобщо не заслужаваш да живееш, а когато от жал те пощадим, ти ни плюеш в лицето.

— Ах, сякаш имам нужда от съжалението ти — изръмжа Де Куинси, — все едно сме нещо по-малко от вас. Вие, нефилимите, се мислите за…

Той внезапно спря. Бе толкова изцапан с кръв, че не можеше да се прецени, но сякаш раните на лицето му се бяха излекували.

— За? — Уил свали предпазителя на пистолета. Звукът бе оглушителен дори на фона на битката. — Моля, довърши.

— Кое? — очите на вампира пламтяха.

— Бог — каза Уил, — щеше да кажеш, че се мислим за Бог, нали така? Само дето не можеш да произнесеш думата. Подигравай се с Библията колкото ти душа иска. Но не можеш да го кажеш. — Пръстът му на спусъка бе побелял. — Хайде. Кажи го и ще те пусна.

Вампирът оголи зъби.

— Не можеш да ме спреш с тази малка човешка играчка.

— Ако куршумът мине през сърцето ти — каза Уил, а ръката му не трепна, — мога.

Теса стоеше замръзнала, хипнотизирана от разиграващата се пред нея драма. Искаше да отстъпи, да отиде при Натаниъл, ала я беше страх да помръдне.

Де Куинси вдигна глава. Отвори уста. От нея излезе нещо като кашляне, докато се опитваше да каже, да произнесе дума, която устата му отказваше да изговори. Той отново се закашля. Задави се и постави ръка на гърлото си.

Уил започна да се смее…

И вампирът скочи. Лицето му бе маска на ярост и болка, а от гърлото му излезе само вой. Бе по-бърз от мълния. Пистолетът изхвърча безполезен настрани и шурна кръв. Уил падна на земята, а вампирът бе отгоре му. Теса скочи да вземе пистолета, обърна се и видя Де Куинси, застанал над Уил, а ръката му — сключена около гърлото му, изсмуквайки живота от него.

Тя вдигна пистолета с трепереща ръка. Никога досега не беше стреляла. Как да уцели вампира, без да нарани Уил? Младежът се давеше, лицето му бе почервеняло от липсата на въздух. Де Куинси изсъска нещо и хватката му се затегна. Уил успя да извърти глава и заби зъби в ръката му. Де Куинси извика и я отдръпна назад. Уил се освободи и падна на колене, давещ се и плюещ кръв. Когато погледна нагоре, се видя, че долната част на лицето му бе окървавена, както и зъбите му. Теса не можа да повярва, но той се ухили на Де Куинси.