Касандра Клеър - Ангел с часовников механизъм

Лицето на Уил стана пепеляво.

— Но аз мислех…

— Щеше да те убие, ако не го бе направил ти — опита се да го успокои Теса.

— Млъкни — каза Уил. Той поклати глава, сякаш се опитваше да избяга от гласа й, от гледката на момчето на пода. Ратаят изглеждаше много млад. Лицето му бе умиротворено в смъртта.

— Казах ти да си вървиш…

— Това там е брат ми — рече Теса и посочи към дъното на стаята. Натаниъл бе все още в несвяст, отпуснат в оковите си. Ако не бе кръвта, все още стичаща се от раната на шията му, щеше да го сметне за мъртъв. — Натаниъл е на стола.

Уил се ококори.

— Но как… — започна той. Не можа да довърши.

Звук от счупено стъкло изпълни стаята. Френските прозорци се пръснаха и стаята се напълни с ловци на сенки в черни бойни дрехи. Те застанаха пред виещата група вампири, които искаха да побегнат към градината. Докато Теса гледаше към тях, заприиждаха още и още ловци на сенки, подкарвайки вампирите като добитък. Де Куинси се появи пред тях, с оголени зъби и лице, изцапано от пепелта.

Теса разпозна Хенри сред нефилимите. Той си личеше отдалеч с огненочервената си коса. Сред тях бе и Шарлот, също облечена в черни дрехи, като жените от книгата за ловците на сенки. Изглеждаше дребна, но изпълнена с решителност и, изненадващо, с гняв. А до нея бе Джем. Черната му униформа го правеше да изглежда още по-блед, а черните руни по кожата му бяха като нарисувани върху хартия. Сред тълпата тя позна и Гейбриъл Лайтууд, неговия баща Бенедикт, стройния и чернокос господин Хайсмит, а зад всички тях Магнус, от чиито ръце изригваха сини светкавици.

Уил въздъхна, а част от цвета на лицето му се върна.

— Не знаех дали ще се появят — промърмори той, — с този проклет Фосфор, който отново даде дефект.

Той откъсна поглед от приятелите си и погледна към Теса.

— Върви и се погрижи за брат си. Мисля, че най-лошото мина. Или поне така се надявам.

Уил се обърна и се отдалечи, без да я поглежда. Нефилимите образуваха кръг и събраха оцелелите от пламъците и неубити от Уил вампири в центъра му. Де Куинси се извисяваше сред тях, а бледото му лице бе изкривено от гняв. Другите вампири се бяха скрили зад него като непослушни деца зад родител — едновременно горди, но и изплашени.

— Законът — процеди Де Куинси, когато Бенедикт Лайтууд застана пред него със сияен меч в ръка. Острието бе покрито с черни руни. — Законът ни защитава. Ние се предаваме. Законът…

— … е нарушен — излая Бенедикт, — закрилата му вече не важи. Присъдата е смърт.

— Заради един мундан — каза Де Куинси, поглеждайки към Натаниъл, — който също е нарушил Съглашението?

— Законът не касае мундани. Те не могат да го спазват, след като не го познават.

— Той е никой — рече Де Куинси, — и ти го знаеш. Наистина ли искаш да разрушиш съюза ни заради един нищо и никакъв мундан?

— Малко повече от един! — извика Шарлот и извади хартията, която Уил бе взел от библиотеката. Теса не бе видяла кога й я бе предал, но явно бе успял да го направи.

— Какви са тези заклинания? Наистина ли смятахте, че няма да разберем? Черните магии са абсолютно забранени от Съглашението!

Лицето на Де Куинси издаде изненадата му.

— Къде намерихте това?

Шарлот сви устни.

— Няма значение.

— Каквото и да си мислите, че знаете… — започна Де Куинси.

— Знаем достатъчно! — извика Шарлот, а гласът й бе изпълнен с гняв. — Знаем, че ни мразите, че ни презирате, че целият съюз е една лъжа!

— И вече е престъпление да не харесваш ловците на сенки, така ли? — попита Де Куинси, ала в гласа му я нямаше предишната самоувереност. В него се долови тревога.

— Не си играй с нас — сопна му се Бенедикт, — след всичко, което направихме за вас, след като прокарахме Съглашението като Закон… Защо, Алексей? Опитахме се да ви направим равни на нас…

Лицето на Де Куинси се изкриви.

— Равни? Та вие не знаете значението на думата. Не можете да се откъснете от предразсъдъците си, от вярата в превъзходството ви по рождение, за да я разберете. Къде са ни местата в Съвета? Къде ни е посланикът в Идрис?

— Но това… е нелепо — каза Шарлот, но лицето й бе пребледняло.

Бенедикт я погледна нетърпеливо.

— И няма никакво значение. Никое от тези съображения не извинява поведението ти, Де Куинси. Докато стоеше редом с нас и се правеше, че искаш мир, зад гърба ни си нарушавал Закона и си ни се подигравал. Предай се, кажи ни каквото искаме да знаем и може да пощадим клана ти. Иначе няма да има милост.

Тогава заговори друг вампир. Бе един от мъжете, които бяха влачили Натаниъл за стола. Косата му бе като огън, лицето му бе гневно.