Касандра Клеър - Ангел с часовников механизъм

— Тук правят малките си… представления — каза Магнус с погнуса в гласа. — Докарват човека и го оковават — него или нея — на стола. След това един по един смучат от кръвта му, докато тълпата наблюдава и аплодира.

— И на тях това им харесва? — попита Уил. Отвращението в гласа му бе явно. — Болката на мунданите? Страхът?

— Не всички Деца на нощта са такива — каза тихо Магнус. — Тези са най-злите от тях.

— А жертвите? — попита Уил. — Какви са те?

— Най-често престъпници — каза Магнус. — Пияници, пристрастени към опиума, проститутки. Забравените. Изоставените. Тези, които няма да липсват на никого. — Той погледна към Уил. — Ще ме просветиш ли в плана си?

— Ще действаме, когато видим, че се нарушава Закона — каза Уил. — В мига, в който вампир нарани човек, ще повикам Анклава. Те ще нападнат.

— Сериозно? — каза Магнус. — И как ще влязат?

— Не се безпокой за това — не му обърна внимание Уил. — Твоята задача е да отведеш Теса в безопасност. Томас ще те чака отвън с каретата. Качете се в нея и той ще ви откара до Института.

— Какво разхищение на талантите ми. Просто да се погрижа за едно скромно момиче — отбеляза Магнус. — Със сигурност бих бил по-полезен…

— Това е работа на ловците — каза Уил. — Ние създадохме Закона, ние бдим да се спазва. Помощта ти дотук бе безценна, но не изискваме нищо повече.

Магнус погледна Теса през рамото на Уил с кисела усмивка.

— Горделивостта на нефилимите. Използват те, докато имат нужда от теб, но никога не биха се принизили да споделят победата с долноземец.

Теса се обърна към Уил:

— Значи отпращаш и мен, преди началото на битката?

— Така трябва — каза Уил. — Ще е най-добре за Камила, ако не бъде видяна да помага на ловците.

— Глупости — каза Теса. — Де Куинси ще узнае, че аз… тя… ви е довела тук. Ще узнае, че е излъгала за това, къде те е намерила. Нима си мислиш, че останалите от клана няма да разберат, че е предателка?

Някъде в съзнанието й се разнесе мекият, мъркащ смях на Камила. Тя не бе уплашена.

Уил и Магнус си размениха погледи.

— Тя очаква — каза Магнус, — че от присъстващите тук тази вечер вампири няма да оцелее нито един, за да я обвини.

— Мъртвите не могат да разкажат нищо — каза меко Уил. Трепкащата светлина в стаята оцветяваше лицето му в черно и златно, челюстта му бе стисната. Той погледна към отвора.

— Вижте!

Тримата се приближиха и видяха как вратите в единия край на стаята се отварят. Вампирите започнаха да влизат през вратите, заемайки местата си за „представлението“.

— Време е — каза меко Магнус и скри отвора.

Стаята за представления бе почти пълна. Теса, която бе хванала Магнус под ръка, гледаше как Уил си проправя път през тълпата, търсейки три свободни места. Той бе навел глава, гледаше към пода, но въпреки това…

— Те го наблюдават — прошепна тя на Магнус.

— Естествено — каза Магнус. Очите му проблеснаха като на котка, докато оглеждаше стаята. — Виж го само. С лице на паднал ангел и очи като нощно небе. Той е много хубав, а вампирите харесват това. Аз също нямам нищо против — ухили се Магнус, — черна коса със сини очи е любимата ми комбинация.

Теса вдигна ръка, за да приглади бледорусите кичури на Камила.

Магнус сви рамене.

— Никой не е съвършен.

На Теса й бе спестена нуждата да отговори. Уил бе намерил свободни места и им махаше да дойдат с облечена в ръкавица ръка. Тя се опита да не обръща внимание на това как го зяпаха вампирите, като позволи на Магнус да я отведе до местата. Вярно бе, че е красив, но какво значение имаше това за тях? Не бе ли само храна?

Тя седна с Магнус от едната й страна и Уил от другата, като меките й кадифени поли изшумоляха като листа, понесени от вятъра. Стаята бе хладна, не като стая, пълна с хора, които биха я затоплили с телата си. Ръкавът на Уил разкри кожата му, когато вдигна ръка да потупа джоба на палтото си, и тя видя, че е настръхнал. Зачуди се дали на спътниците на вампирите винаги им е студено.

Из стаята се разнесе шепот и Теса откъсна очи от Уил, за да погледне към сцената. Светлината от свещниците не стигаше до края на стаята. Част от нея бе покрита със сенки и дори вампирските очи на Теса не можеха да видят какво се движи в тях, докато Де Куинси не се появи на сцената.

Публиката притихна. Тогава Де Куинси се ухили. Усмивката му бе лудешка, разкри зъбите му и буквално преобрази лицето му. Изглеждаше див и свиреп, като вълк. Разнесе се тих шепот на възхищение, така както хората се възхищаваха на особено добър актьор.