Касандра Клеър - Ангел с часовников механизъм

— Ще се наложи да възразя, скъпи — каза тя с престорена любезност, — бих искала да го задържа само за себе си още малко. Ти не си знаеш апетита понякога — тя премрежи поглед.

Де Куинси се изкикоти.

— Заради теб, Камила, ще се въздържа — той отдръпна ръката си и за миг иззад флирта, в очите му проблесна ярост, която обаче бързо прикри. — Заради старото приятелство.

— Благодаря ти, Алексей.

— А помисли ли, скъпа, за моето предложение да се присъединиш към нашия клуб? Знам, че мунданите те отегчават, но носят доста пари. Тези от нас, които са в ръководството, са на прага на… вълнуващи открития. Власт и мощ отвъд мечтите ти, Камила.

Теса зачака, но вътрешният глас на Камила остана смълчан. Защо ли? Тя потисна паниката си и успя да дари Де Куинси с усмивка.

— Мечтите ми — каза тя с надеждата, че той ще вземе предрезгавелия й глас за весел, а не уплашен, — са по-необуздани, отколкото можеш да си представиш.

Усети, че Уил зад нея я погледна изумено. Той обаче бързо промени изражението си на незаинтересувано и отмести поглед от нея. Де Куинси, чиито очи блестяха, само се усмихна.

— Моля те просто да помислиш върху предложението ми, Камила. Сега трябва да обърна внимание и на останалите гости. Надявам се ще останеш за представлението?

Замаяна, тя само кимна.

— Разбира се.

Де Куинси се поклони, обърна се и изчезна в тълпата. Теса издиша. Не бе осъзнала, че е сдържала дъха си.

— Недей — каза Уил, — помни, че вампирите нямат нужда да дишат.

— Боже, Уил, щеше да те ухапе.

Очите на Уил потъмняха от ярост.

— Щях да го убия, преди да успее.

Зад рамото на Теса долетя глас.

— Тогава и двамата щяхте да бъдете мъртви.

Тя се обърна и видя висок мъж, който бе изникнал точно зад нея така тихо, все едно бе пушек. Носеше натруфен, украсен с брокат жакет, приличащ на нещо, излязло от миналия век, с множество дантели по яката и ръкавите. Под жакета се виждаха панталони и високи заострени обувки. Косата му бе като груба тъмна коприна, така черна, че бе почти синя. Кожата му бе кафеникава, а чертите му напомняха тези на Джем. Запита се дали и той като Джем не е от чуждестранно потекло. На едното му ухо се полюшваше сребърна обеца, на която висеше диамант, голям колкото пръст. Той ярко блестеше на фона на светлините. Дръжката на сребърния му бастун също бе обсипана с диаманти. Поради това мъжът целия светеше като облян с магическа светлина и Теса зяпна. Никога не бе виждала някой да се облича толкова помпозно.

— Това е Магнус — каза тихо Уил, като звучеше облекчено, — Магнус Бейн.

— Скъпа ми Камила — рече Магнус, като се наведе, за да целуне покритата й с ръкавица ръка, — бяхме разделени твърде дълго.

В момента, в който я докосна, тя бе залята от спомените на Камила — спомени за това как Магнус я прегръща, целува и докосва, в интимни и лични моменти.

Теса изписка и отдръпна ръката си. Сега вече се върна , помисли си кисело тя за Камила.

— Разбирам — промърмори той и се изправи. Когато видя очите му, Теса едва не изгуби отново присъствие на духа. Бяха златистозелени, с вертикални ириси, като очите на котка. Бяха пълни с игриво веселие. За разлика от Уил, чиито очи винаги бяха леко тъжни, дори когато самият той бе усмихнат, тези на Магнус бяха изненадващо ведри. Той погледна встрани и посочи с брадичка към далечния край на залата, давайки знак на Теса да го последва.

— Ела. Има уединена стая, в която ще можем да поговорим.

Замаяна, Теса го последва, а Уил вървеше до нея. Въобразяваше ли си, или бледите лица на вампирите се обръщаха към нея, докато минаваше покрай тях? Червенокоса жена вампир в претруфена синя рокля я изгледа злобно; гласът на Камила й прошепна, че жената я ревнува от вниманието, което Де Куинси й отделя. Теса бе благодарна, когато Магнус най-сетне стигна до една врата — така умело скрита в стената, че не разбра, че е врата, докато магьосникът не извади ключ. Той я отвори с меко изщракване и двамата с Уил го последваха в стаята.

Това бе библиотека, очевидно много рядко използвана. Макар стените да бяха опасани от редици томове, книгите бяха покрити с прах, също както и кадифените завеси, които се спускаха пред прозорците. Когато вратата се затвори зад тях, стаята потъна в мрак и преди Теса да успее да каже нещо, Магнус щракна с пръсти и в камините от двете страни на стаята пламнаха огньове. Пламъците бяха сини и от тях се носеше странен аромат, като от запалени индийски пръчици.

— О! — Теса не можа да сдържи изненаданото си възклицание.