Касандра Клеър - Ангел с часовников механизъм

С усмивка Магнус скочи на мраморната маса в центъра на стаята и се отпусна на една страна, подпрял глава с ръка.

— Никога ли не си виждала как магьосник прави магии?

Уил въздъхна пресилено.

— Моля, въздържай се от това да я дразниш, Магнус. Предполагам, Камила ти е казала, че тя знае съвсем малко за света на сенките.

— Каза ми — отвърна Магнус спокойно, — но е трудно да го повярвам, предвид това, което умее. — Очите му се спряха на Теса. — Видях лицето ти, когато целунах ръката ти. Веднага разбра кой съм, нали? Разбра какво знае Камила. Има някои магьосници и демони, които могат да приемат каквито си поискат форми. Но за пръв път чувам за някой с твоето умение.

— Не е сигурно, че съм магьосница — каза Теса. — Шарлот каза, че нямам знака на магьосник.

— О, магьосница си, довери ми се. Това, че нямаш прилепови уши… — Магнус видя как Теса се намръщи и повдигна вежди. — О, но ти не искаш да си магьосница? Идеята те отвращава.

— Просто не съм предполагала… — прошепна Теса, — че съм нещо друго, а не човек.

Гласът на Магнус се изпълни със съчувствие.

— Горкичката. Сега знаеш истината и няма връщане назад.

— Остави я на мира, Магнус — каза Уил с остър глас. — Трябва да претърся стаята. Ако не можеш да помогнеш, поне не тормози Теса.

Той мина покрай голямото дъбово бюро в центъра на стаята и започна да преравя листата върху него.

Магнус намигна на Теса.

— Ревнува — прошепна й той съучастнически.

Теса поклати глава и се приближи до най-близкия рафт с книги. Върху него имаше една, обърната така, че да се вижда коя е. Страниците й бяха изрисувани със светли, сложни фигури, а някои от илюстрациите светеха, сякаш са нарисувани със златна боя. Теса ахна.

— Но това е Библия!

— Нима това те изумява? — попита Магнус.

— Смятах, че вампирите не могат да докосват святи предмети.

— Това зависи от вампира — колко дълго е живял, в какво е вярвал. Самият Де Куинси колекционира стари Библии. Според него в малко книги има толкова кървища.

Теса погледна към затворената врата. Зад нея не се чуваха гласовете на останалите.

— Няма ли да предизвикаме коментари за това, че се крием тук. Другите вампири ни зяпаха, докато идвахме насам.

— Зяпаха Уил — в някои отношения усмивката на Магнус бе точно толкова изнервяща, колкото и тази на вампирите, въпреки че той нямаше остри зъби. — Уил не изглежда наред.

Теса погледна към Уил, който ровеше в чекмеджетата на бюрото с покритите си в ръкавици ръце.

— Ти понеже си картина шедьовър… — отвърна Уил.

Магнус не му обърна внимание.

— Уил не се държи като другите ратаи. Например, не гледа господарката си със сляпо обожание.

— Заради тази чудовищна шапка е — каза Уил, — тя ме отблъсква.

— Човешките ратаи не могат да бъдат отблъснати — каза Магнус, — те обожават своите господари вампири, в каквото и да са облечени. Разбира се, гостите зяпаха и защото знаят за моите отношения с Камила, и се чудеха какво ли ще правим тук в библиотеката… сами.

Той повдигна вежди към Теса и тя си спомни виденията си.

— Де Куинси… той каза нещо на Камила за някакви отношения с върколак. Каза го, сякаш е извършила престъпление.

Магнус, който бе легнал по гръб и въртеше бастуна над главата си, сви рамене.

— За него е престъпление. Вампирите и върколаците се презират взаимно. Според тях, това е защото двете раси демони, които са ги пръкнали, се ненавиждат, но ако питаш мен, причината е, че и двете създания са хищници, а хищниците мразят някой да навлиза в територията им. Не че вампирите са привързани толкова много към феите и елфите, или пък към моя собствен вид, но Де Куинси ме харесва. Смята, че сме приятели. Даже подозирам, че иска да сме повече от приятели. — Магнус се ухили многозначително, което допълнително обърка Теса. — Ала аз го презирам, макар той да не знае.

— Тогава защо си прекарваш времето с него? — попита Уил, който се бе приближил до висок шкаф, разположен между два от прозорците и разглеждаше какво има в него. — Защо посещаваш сбирките му?

— Политика — сви отново рамене Магнус. — Той е водач на клан, ако Камила не дойде на празненствата му, когато е поканена, ще излезе като обида. А да й позволя да присъства сама, би било… опасно. Де Куинси е опасен, включително за своя собствен вид. И особено за онези, които някога са го разочаровали.

— Тогава трябва… — започна Уил и замлъкна. Гласът му се промени. — Открих нещо. Може би трябва да видиш това, Магнус.