Касандра Клеър - Ангел с часовников механизъм

Тъкмо тогава й се прииска да не се беше замисляла върху това. Тъй като тази мисъл доведе със себе си друг неизбежен и неприятен въпрос. Дали той гледаше така нея или Камила, жена, която наистина бе уникално красива? Затова ли изражението му се бе променило? Можеше ли да види Теса, или се наслаждаваше на обвивката?

Тя се облегна назад и издърпа ръцете си от неговите, въпреки че той ги бе стиснал, и й отне няколко мига, преди да се освободи.

— Теса… — започна той, но преди да каже още нещо, каретата рязко спря, от което кадифените завеси се разлюляха. Томас извика от мястото на кочияша:

— Пристигнахме!

Уил си пое дълбоко въздух, след което отвори широко вратата, скочи на паважа и подаде ръка на Теса, за да й помогне да слезе. Тя приведе глава, докато излизаше от каретата, за да не смачка розите върху шапката на Камила. Макар и двамата с Уил да носеха ръкавици, тя усещаше пулсирането на кръвта под кожата му, въпреки плата, който ги разделяше. Бе се изчервил и тя се зачуди дали студеният вятър е предизвикал притока на кръв в лицето му, или нещо друго.

Стояха пред голяма бяла къща, с вход, обграден от бели колони. Около нея имаше подобни къщи, които приличаха на редици бели плочки домино. Стълби в бяло се издигаха нагоре и стигаха до двойна врата, боядисана в черно. Тя бе открехната и през процепа й се виждаше светлина на свещи, трептяща като през завеса.

Теса се обърна към Уил. Зад него Томас стоеше пред каретата, спуснал шапка така, че да прикрива лицето му. Пистолетът със сребърна дръжка, който носеше в джоба на сакото си, бе напълно скрит.

Някъде в съзнанието си дочу как Камила се смее и разбра, без да знае как, че жената вампир се забавлява на нейното влечение към Уил. Ето те най-после, помисли си Теса с успокоение, въпреки раздразнението. Бе започнала да се опасява, че вътрешният глас на Камила никога няма да се появи при нея.

Отдръпна се от Уил и вирна брадичка. Тази надменна поза не бе характерна за нея, но бе естествена за Камила.

— Няма да се обръщаш към мен с „Теса“ — сбърчи устни тя, — а ще говориш, както се полага на един слуга. Хайде, тръгвай!

Теса се обърна към стълбите и се заизкачва, без да гледа дали той я следва. Изискан иконом я очакваше на върха на стъпалата.

— Почитаема лейди — обърна се към нея той и се поклони. Теса видя две ранички на врата му, точно над яката. Обърна се, за да види дали Уил я следва и тъкмо се канеше да го представи на иконома, когато дочу в ума си гласа на Камила.

Ние не запознаваме любимците си човеци един на друг. Те са наша безименна собственост, освен ако не предпочетем да им дадем имена.

Уф , помисли си Теса. Толкова бе отвратена, че почти не обърна внимание как икономът я превежда през дълъг коридор в огромна зала с мраморен под. След това той се поклони отново и напусна. Уил застана до нея и в първия момент те само се оглеждаха.

Мястото бе осветено само от свещи. Дузини златни свещници бяха разположени в залата, а върху тях блестяха дебели златни свещи. Изваяни от мрамор ръце се протягаха от стените и всяка държеше алена свещ. Капки червен восък се стичаха върху мрамора и приличаха на цъфнали рози.

Между свещниците се придвижваха вампирите, с бели като облаци лица, с елегантни и плавни движения. Теса виждаше приликата им с Камила, общите им черти — кожата, която не се потеше, очите, подобни на скъпоценни камъни, бледите бузи, напудрени с руж. Някои приличаха на хора повече от други, мнозина бяха облечени с дрехи от отдавна отминали времена — с бричове, шалове и поли като от времената на Мария Антоанета или с дантелени маншети и ленени яки. Погледът на Теса трескаво обходи залата, търсейки позната русокоса фигура, ала Натаниъл не се виждаше никъде. Вместо това тя се мъчеше да не се вторачи във висока, слаба като скелет жена с перука, напудрена по мода, отминала преди сто години. Лицето й бе изпито и ужасяващо, по-бяло от пудрата върху косата й. Името й е лейди Делила , прошепна гласът на Камила в съзнанието на Теса.

Лейди Делила водеше малка фигура за ръка и умът на Теса потръпна — дете, на това място? — ала когато фигурката се обърна, тя видя, че това също е вампир, с тъмни очи, хлътнали в детското му личице като дупки към ада. То се усмихна на Теса и разкри острите си зъби.

— Трябва да потърсим Магнус Бейн — прошепна тихо Уил, — той трябва да ни преведе през цялата тази бъркотия. Ще ти го посоча, като го видя.

Тъкмо щеше да каже на Уил, че Камила ще й каже, когато видят Магнус, когато видя слаб мъж с руса коса, който носеше черно стегнато палто. Теса усети как сърцето й прескача един удар — и след това почувства горчиво разочарование, когато мъжът се обърна. Не беше Натаниъл. Беше вампир, с бледо, ъгловато лице. Косата му не бе руса като на Нат, а почти безцветна на светлината на свещите. Той намигна на Теса и започна да я приближава, проправяйки си път през тълпата. Теса видя, че около тях има не само вампири, но и ратаи. Те носеха ярки подноси с празни чаши, до тях бяха поставени най-различни сребърни прибори, всичките заострени. Ножове и шила, подобни на тези, с които обущарите пробиваха дупки в кожата.