Касандра Клеър - Ангел с часовников механизъм

Джем просто поклати глава и отново насочи вниманието си към случващото се в библиотеката.

— Да не забравяме и печата на Де Куинси, който намерихме в тялото на часовниковото момиче — каза Шарлот. — Има прекалено много доказателства, които го свързват с тези събития. Не може да не разследваме.

— Съгласна съм — кимна Лилиан, — самата аз съм притеснена от тези механични същества. Ако ставаше дума за едно момиче, как да е, но ако прави цяла армия от автоматони?

— Е, това вече са спекулации, Лилиан — каза Майкъл.

Лилиан махна с ръка.

— Един автоматон по начало не е нито ангелски, нито демоничен. Не е дете нито на Бога, нито на дявола. Дали изобщо ще е уязвим за нашите оръжия?

— Мисля, че виждате проблеми там, където ги няма — каза Бенедикт Лайтууд. — Автоматони има от години насам, мунданите страшно се впечатляват от тях. Но никога не са били проблем за нас.

— Но преди не са били правени по магичен път — рече Шарлот.

— Доколкото ти е известно — нетърпеливо каза Лайтууд.

Шарлот изпъна гръб. Само Теса и останалите, гледащи я отгоре, можеха да видят как ръцете в скута й бяха свити в юмруци.

— Доколкото разбирам, Бенедикт, ти се притесняваш, че ще накажем несправедливо Де Куинси за престъпление, което не е извършил, и така ще обтегнем отношенията между нефилимите и Децата на нощта, така ли е?

Бенедикт Лайтууд кимна.

— Но всичко, което Уил предлага в плана си, е да наблюдаваме Де Куинси. Ако не го видим да нарушава Закона, няма да предприемем нищо срещу него. Нашите взаимоотношения няма да се развалят. Ако обаче той нарушава Споразумението, не можем да си затворим очите, колкото и да ни се иска.

— Съгласен съм с Шарлот — каза Гейбриъл Лайтууд, взимайки думата за пръв път, като с това изненада Теса. — Смятам, че планът го бива, като изключим един детайл. Не можем да изпратим с момичето Уил Херондейл. Той е много малък, дори за да присъства на тази сбирка. Как можем да му се доверим за толкова важна мисия?

— Ах, гадино — изръмжа Уил и се приведе напред, сякаш искаше да се пресегне и да сграбчи Гейбриъл, — само да го хвана…

— Аз трябва да отида — продължи Гейбриъл, — мога по-добре да се погрижа за момичето. Няма да се интересувам само от себе си.

— Малко му е да го обесиш — вметна Джем, който изглеждаше, сякаш всеки момент ще се разсмее.

— Ала Теса познава Уил — възрази Шарлот, — има му доверие.

— Не бих казала, но… — промърмори Теса.

— Освен това — допълни Шарлот, — планът е на Уил, а и Де Куинси ще го разпознае като момчето от клуб „Пандемониум“. Уил знае и какво да търси в имението на Де Куинси, за да го свърже с убитите мундани и механичните създания. Уил е чудесен следовател и добър ловец на сенки, Гейбриъл. Трябва да му го признаеш.

Гейбриъл седна на стола и скръсти ръце пред гърдите си.

— Няма да му призная нищо.

— Значи Уил и магьосницата влизат в къщата на Де Куинси, стоят на празненството, докато намерят някакво нарушение на Закона и после ни дават сигнал. Как?

— С изобретението на Хенри — каза Шарлот. Гласът й потрепери леко, докато го казваше. Съвсем леко. — Фосфорът. Той ще светне ослепително ярко и ще освети прозорците на къщата на Де Куинси, макар и само за миг. Това ще е сигналът.

— Боже, пак ли изобретенията на Хенри… — изпъшка Майкъл.

— Имаше някои проблеми с Фосфора в началото, но Хенри ни го демонстрира миналата нощ — възрази Шарлот. — Работи чудесно.

Майкъл изсумтя.

— Помниш ли последния път, когато Хенри ни показа едно от изобретенията си? После чистехме рибени вътрешности от дрехите си дни наред.

— Но Майкъл, то не трябваше да се използва близо до вода… — започна Шарлот със същия треперещ глас. Другите обаче вече я надприказваха, като развълнувано коментираха провалящите се експерименти на Хенри и ужасните последици от тях. Горката Шарлот, помисли си Теса. Шарлот, за която уважението бе толкова важно и толкова трудно извоювано.

— Копелета, да й говорят така — промърмори Уил. Теса го погледна изумено. Той гледаше ядосано разиграващото се долу, стиснал ръцете си в юмруци. Той е привързан към Шарлот, помисли си тя и се изненада колко доволна е от тази мисъл. Може би Уил все пак изпитваше някакви чувства.

Не че това имаше някакво значение за Теса. Тя бързо отклони поглед от Уил и погледна Джем, който изглеждаше също толкова объркан и хапеше устните си.

— Къде е Хенри? Не трябваше ли да е пристигнал вече?

Като в отговор на този въпрос, вратата на килера се отвори с трясък и тримата се обърнаха едновременно. На прага, ококорен и с разрошена коса, стоеше Хенри. Той стискаше нещо в ръката си — медната тръба с черно копче, заради която Уил едва не си бе счупил ръката, докато падаше от бюфета в трапезарията.