Касандра Клеър - Ангел с часовников механизъм

— Защо тук? — попита Джем тихо. — Защо не в оръжейната? Тя е до библиотеката.

— Звукът се разпространява радиално — каза Уил, — по-лесно се чува отгоре. Освен това можеш ли да предвидиш дали някой от тях няма да посети оръжейната, за да види с какво разполагаме в наличност? И преди се е случвало.

Теса, която гледаше очарована надолу, осъзна, че наистина дочува тихи гласове.

— Те могат ли да ни чуят?

Уил поклати глава.

— Не, заклинанието е строго еднопосочно — той се намръщи и се приведе напред. — За какво говорят?

Тримата притихнаха и в тишината ясно дочуха гласа на Бенедикт Лайтууд.

— Не знам, Шарлот — казваше той, — целият план ми се струва много рискован.

— Но и не можем да оставим Де Куинси да продължава така — възрази Шарлот. — Той е върховният вампир на лондонските кланове. За останалите Деца на нощта той е символ на подражание. Ако му позволим арогантно да пренебрегва Закона, какво послание ще бъде това за долноземците? Че нефилимите са се отпуснали?

— Доколкото разбирам — каза Лайтууд — си склонна да повярваш на приказките на лейди Белкор, че Де Куинси, който е стар съюзник на Клейва, убива мундани в собствената си къща?

— Не знам защо се изненадваш, Бенедикт — в гласа на Шарлот се долови твърда нотка. — Да не предлагаш да пренебрегнем думите й, въпреки, че досега винаги ни е предоставяла надеждна информация? И въпреки, че ако и този път казва истината, кръвта от убийствата на Де Куинси ще полепне и върху нашите ръце?

— И въпреки факта, че по закон сме задължени да разследваме всеки сигнал за нарушение на Споразумението — каза слаб тъмнокос мъж от далечния край на масата. — Знаеш това не по-зле от нас, Бенедикт. Просто си инат.

Шарлот шумно издиша, а лицето на Лайтууд помръкна.

— Благодаря ти, Майкъл. Оценявам това.

Високата жена, която по-рано бе нарекла Шарлот Лоти, се изсмя тихо.

— Не драматизирай толкова нещата, Шарлот — каза тя. — Трябва да се съгласиш, че цялата история е много странна. Момиче, което променя формата си и може да е, или да не е магьосница. Бордеи, пълни с трупове, и информатор, който се кълне, че е продал на Де Куинси някакви чаркове, нещо, което според теб е най-важното свидетелство, въпреки че отказваш да ни кажеш името на този човек.

— Заклех се, че няма да го замесвам, — възрази Шарлот — страх го е от Де Куинси.

— Той ловец на сенки ли е? — попита Лайтууд. — Защото ако не е, не можем да му се доверим.

— Наистина, Бенедикт, имаш крайно остарели виждания за света — каза жената с котешките очи. — Ако разговаря с теб, някой би си помислил, че Споразумението никога не е било сключвано.

— Лилиан е права, Бенедикт, държиш се като глупак — каза Майкъл. — Да намериш надежден информатор е като да намериш девствена любовница. Ако са напълно почтени, не биха ти свършили работа. Информаторът просто предава информацията, наша работа е да я проверим, което всъщност Шарлот предлага.

— Просто не бих искал да злоупотребим с властта на Анклава — каза Лайтууд с мек тон. Бе странно, помисли си Теса, как тези достолепни възрастни хора се обръщат един към друг на малки имена, а не на титли. Но явно такъв бе обичаят сред ловците на сенки. — Ако например някой вампир има да си връща за нещо на своя господар, или пък иска да го отстрани от властта, какъв по-добър начин от това да накара Клейва да свърши мръсната работа?

— По дяволите — промърмори Уил и погледна към Джем, — откъде може да знае за това?

Джем поклати глава, сякаш за да отвърне „Не зная“.

— Да знае какво? — прошепна Теса, но гласът й бе заглушен от Шарлот и белокосата жена, които заговориха едновременно.

— Камила никога не би сторила това! — възрази Шарлот. — Тя не е глупачка, най-малкото. Знае какво би било наказанието, ако ни излъже.

— Бенедикт има право — рече обаче възрастната жена. — Щеше да е друго, ако ловец бе видял как Де Куинси нарушава Закона…

— Но нали за това е цялото упражнение — каза Шарлот. В гласа й се долови нервност, отчаяно желание да докаже себе си. Теса изпита съчувствие към нея. — Да видим как Де Куинси нарушава Закона, лельо Калида.

Теса ахна.

— Да, тя е леля на Шарлот — рече Джем. — Нейният брат, бащата на Шарлот, ръководеше Института. Обича да казва на хората какво да правят. Макар тя самата винаги да прави каквото си иска.

— Вярно е — съгласи се Уил, — знаеш ли, че веднъж ми предложи.

Джем изобщо не му повярва.

— Глупости.

— Вярно е — настоя Уил, — беше скандално! Щях да приема, ако не ме плашеше толкова.