Касандра Клеър - Ангел с часовников механизъм

— Само не се сбивай с него, Уил — бързо добави Джем, — не и тук. Само това те моля.

— Това не е малко, не смяташ ли? — процеди Уил, без да поглежда към Джем. Той се бе подал иззад шкафа и наблюдаваше как Шарлот поведе всички към голямата маса в дъното на помещението. Тя прикани всички да седнат около нея.

— Фредерик Ашдаун и Майкъл Пенхалоу, тук, ако обичате — каза Шарлот. — Лилиан Хайсмит, ако може да седнете там, до картата?

— А къде е Хенри, съпругът ви? — попита сивокосият мъж с рязък тон. — Като един от ръководителите на Института е редно да присъства.

Шарлот се поколеба за миг, преди да се усмихне фалшиво.

— На път е, господин Лайтууд — каза тя и Теса разбра две неща. Първо, сивокосият мъж най-вероятно е бащата на Гейбриъл Лайтууд и второ, че Шарлот лъже.

— Надявам се, разбирате — изръмжа господин Лайтууд, — че среща на Анклава без ръководителя на Института, е изключително… необичайно.

Той се обърна и макар Уил да се шмугна иззад рафта, бе прекалено късно. Мъжът сви очи.

— Кой е там? Излез и се покажи!

Уил погледна към Джем, който елегантно сви рамене.

— Няма голям смисъл да се крием, докато ни измъкнат оттук, нали?

— Говори за себе си — изсъска Теса. — Не искам Шарлот да ми се ядоса, защото не е трябвало да съм тук.

— Спокойно. Не може да си знаела нещо за срещата на Анклава и на Шарлот това й е ясно — каза Уил и се ухили. — Тя винаги знае кой е виновен. Но на твое място бих се превъплътил обратно в себе си, ако ме разбираш. Няма нужда да стряскаш старците.

— О! — за момент Теса почти бе забравила, че все още носи облика на Камила. Тя бързо се преобрази и бе отново себе си, когато тримата излязоха иззад шкафовете.

— Уил — въздъхна Шарлот, когато го видя и поклати глава към Теса и Джем, — казах ви, че Анклавът ще се събира тук в четири часа.

— Така ли? — попита невинно Уил. — Май съм забравил. Ужасно.

Очите му се плъзнаха настрани и той се усмихна.

— Хей, Гейбриъл.

Момчето с кестенявата коса отвърна на Уил с гневен поглед. Той имаше яркозелени очи, а устата му се бе изкривила от отвращение, докато гледаше Уил.

— Уилям — каза той накрая с усилие и обърна погледа си към Джем, — и Джеймс. Не сте ли още малки, за да слухтите на срещите на Анклава?

— А ти не си ли? — попита Джем.

— През юни навърших осемнайсет — каза Гейбриъл и се облегна толкова назад в стола си, че предните му крака се повдигнаха във въздуха — имам пълното право да участвам на срещите на Анклава.

— Браво на теб — каза белокосата жена, която Теса смяташе за царствена. — Това ли е тя, Лоти? Магьосницата, за която ни разправяше. — Въпросът бе отправен към Шарлот, ала очите на жената се бяха спрели на Теса. — Не изглежда да е нещо особено.

— Същото можеше да се каже и за Магнус Бейн, когато го видях за пръв път — каза господин Лайтууд, гледайки Теса с любопитство. — Нека дамата демонстрира какво умее.

— Аз не съм магьосница! — възмутено каза Теса.

— Е, определено си нещо, моето момиче — отвърна старата жена. — Ако не магьосница, какво тогава?

— Достатъчно — изправи се Шарлот, — госпожица Грей вече се доказа пред мен и господин Брануел. Това ще трябва да ви задоволи, поне засега. После Анклавът може да вземе решение как да използва умението й.

— Естествено — каза Уил, — нямаме никаква надежда да успеем с нашия план без нейна помощ.

Гейбриъл пусна стола да падне напред с такава сила, че предните му крака удариха каменния под с неприятен звук.

— Госпожо Брануел — попита той ядосан, — не е ли Уилям прекалено малък, за да участва в срещи на Анклава?

Погледът на Шарлот се премести от нервното лице на Гейбриъл върху безизразното на Уилям. Тя въздъхна.

— Да, така е. Уил, Джем, бихте ли изчакали с Теса отвън в коридора.

Лицето на Уил се изопна, но Джем го погледна предупредително и той не каза нищо. Гейбриъл Лайтууд се усмихна триумфално.

— Ще ти покажа изхода — рече той и скочи на крака. Той придружи тримата до вратата на библиотеката и след това се измъкна след тях в коридора.

— Ти — излая той към Уил, снижавайки гласа си, така че никой в библиотеката да не може да го чуе, — навсякъде петниш името на ловците на сенки.

Уил се облегна на стената на коридора и погледна Гейбриъл със студените си сини очи.

— Нямах представа, че е останало нещо за опетняване, след като баща ти…

— Бих се радвал, ако не коментираш семейството ми — изръмжа Гейбриъл и се протегна, за да затвори вратата на библиотеката.